— Хм, лошо ли е това?
— Бродещ вампир вероятно ще е най-точното описание.
— Е, няма да се тревожим, че Уилбър Богс е от екипа за специални операции… или най-малкото не в момента — предложи Джордж Кавана.
— Така ли? Защо?
— Главно заради това, че той не може да се прикрие в тази област повече от петнадесет минути. Това е ловна и риболовна местност и всеки, който се интересува от тия неща в провинциите Джаксън, Джосефин или Джаспър познава стария Уилбър Богс. Класически пример за страж на дивеча. Ако уловиш над ограничението или извън сезона някоя риба, патица или елен, моментално от храстите ще изскочи Уилбър Богс с усмивка на лице и квитанция в ръка. И дори не си помисляй да се опитваш да се обясняваш или да се измъкнеш от глобата.
— От опит ли говориш, Джордж?
Джордж Кавана се усмихна.
— За щастие, не. Но познавам няколко местни ченгета, които са опитвали да извадят пачката или значката пред Уилбър. Груба грешка.
— Хм, май не е точно твоя тип, въздържания небиещ на очи таен агент?
— Със сигурност — ухили се местният началник на ФБР. — Знаеш ли, като спомена това, мисля, че си спомних нещо, което чух за тези момчета, които бдят над околната среда. Не беше ли нещо за някаква силна многонационална терористична група, която работела за някакъв политически тип извън Вашингтон, а после онези агенти ги ликвидираха, избиха цялата група?
— Загубиха няколко добри агенти в операцията, но да, свършиха дяволски добра работа — неохотно се съгласи Грайнърд.
— Всичко се връща — усмихна се Джордж Кавана. — Забърка се в онази каша от Анкоридж, като упорито продължи да преследваш оня тип от Агенция за охрана на околната среда. Но въпреки това той продължи да се рови… и в края на краищата поведе всички към лошите момчета. Как му беше името?
— Джордж, имал съм предостатъчно конфликти като този в живота си. Зарежи това — изнедоволства Ал Грайнард.
— Хайде, как беше името на агента, който ти създаде толкова много главоболия? — настойчиво попита Кавана.
— Лайтстоун. — Болезнен поглед се появи върху гладко обръснатото лице на Грайнърд. — Хенри Лайтстоун.
Навярно беше добре, че старши агентът Ал Грайнърд нямаше и най-малка представа, че в момента, когато той и местният резидент Джордж Кавана обсъждаха една продължително разработвана и много сложна операция на ФБР, два от екипите на американската Агенция за охрана на околната среда — общо единадесет агенти — активно участваха в тайно разследване на по-малко от сто километра от службата на ФБР в Медфорд, Орегон.
Но вероятно тази новина не би разтревожила Грайнърд повече от откритието, че човекът, който му създаде толкова главоболия през последните две години — специален агент Хенри Лайтстоун, — в този момент беше на по-малко от два километра от офиса на ФБР в Медфорд, готвейки се да започне действия, които щяха да причинят на старши агента от ФБР още повече ядове през следващите дни.
Десет минути по-късно Хенри Лайтстоун и Боби ла Грейндж преминаха през остъкления вход на Националната съдебна лаборатория на Агенцията за охрана на околната среда в Ашланд, Орегон, и спряха за обичайната проверка на рецепцията. Във фоайето забелязаха забързалия се съдебен експерт Ед Роудс, закопчаващ работната си престилка в движение.
— Хенри?
— Хей, Ед. Как си, приятелю?
— Страхотно — приветливо се усмихна Роудс, като раздруса силно ръката на Лайтстоун. — И като поразмисля, изглеждаш много по-добре от последния път, когато те видях — отбеляза той.
— Работата е много по-забавна, когато не стрелят по теб.
— Аха, със сигурност.
— Ед, това е Боби ла Грейндж, бившият ми партньор от отдел „Убийства“ в полицейското управление на Сан Диего. Бих му обяснил какво работиш тук, но нямам никаква представа — призна си Лайтстоун.
— В момента изпълнявам длъжността директор на лабораторията, шеф на компютърната поддръжка и помощникасистент по бърсане на пода. Токущо се спука тръба, която ме принуди да изхвърча оттук.
— Директор на лабораторията? Нима се опитваш да ми кажеш, че шефът отново е излязъл? Той въобще работи ли?
— Абе мярка се от време на време — хилеше се Роудс, докато раздрусваше ръката на Боби ла Грейндж. — Ама да не му го кажете, защото ще ме изрита чак във Вашингтон.
— Нима цялата тази сграда е криминална лаборатория на природозащитниците? — На лицето на Боби ла Грейндж се появи недоумение, докато оглеждаше белия мрамор и стъклената облицовка в синьо.
— Разбира се — похвали се гордо Роудс. — Обичам да ме посещават туристи.