По-късно вечерта, когато лежеше в леглото, треперещ над електрическата си възглавница, Кийт Бенингтън най-после осъзна, че почти толкова вкочанясалият, изцъклен и напълно изтощен шеф само му подаде куфара и ръчния багаж, и го последва до колата… И през цялото време, докато пътуваха до дома му, дори веднъж не попита нито за Робърт, нито за досиетата на агентите, нито защо служебната кола — да не споменаваме самия Кийт Бенингтън — воняха на урина.
24.
Малко след девет вечерта същата сряда Хенри Лайтстоун и Боби ла Грейндж се приближиха до малката индустриална зона, преминаха през слабо осветения комплекс и паркираха пред склада, нает от екип „Браво“.
Когато Лайтстоун изключи двигателя, чуха буботещия глас на Дуайт Стоунър и в отговор виковете на Лари Пакстън.
— И ти наричаш това тайна операция? — отбеляза ла Грейндж, когато се взряха с бившият му партньор в ярката светлина, проникваща през решетката над вратата, през цепнатините около прозорците и през пролуките на алуминиевия покрив.
В сравнение с този останалите складове в малката индустриална зона изглеждаха запустели.
— Да, предполагам, че спорят кой да окачи неоновата реклама — отбеляза насмешливо Лайтстоун, когато той и Ла Грейндж се изкачиха до малката метална врата и почукаха.
Лари Пакстън отвори вратата и ярката светлина блесна в очите на двамата мъже.
— Свети Боже, Пакстън, какво по дяволите… — Лайтстоун закри очите си, за да ги предпази от заслепяване.
— Вмъквай си задника вътре, преди проклетото нещо да е избягало — изръмжа командирът на екип „Браво“, като рязко дръпна двамата мъже и тръшна вратата.
— Какво да избяга? — Боби ла Грейндж мигновено замига и вторачи поглед в яркочервените предупредителни надписи, които покриваха дървените сандъци, натрупани върху пода в средата на склада. Около тях той видя голямо разнообразие от разпръснати кашони, чанти, тенекиени кутии, инструменти и дъски, които покриваха почти целия бетонен под.
— Проклетата змия — отвърна Лари Пакстън с глас, който ясно показваше, че е изпаднал в истерия.
— Момчета, нима изпуснахте едно от тези същества? — Боби ла Грейндж моментално се премести на открит участък и започна да оглежда околните купчини от велпапе и други отпадъци.
— Едно ли? — долетя плътният буботещ глас на Дуайт Стоунър от някаква ниша в склада. — Аха, точно така. Ама, че майтап.
Лари Пакстън се извъртя и се взря в бившия нападател на „Оукланд“.
— А какво е станало с колата? — попита Лайтстоун, когато забеляза разбитото предно стъкло и огромните дупки върху покрива.
— Давай, Пакстън. — Дуайт Стоунър размаха насърчително мрежата за змии в огромната си ръка. — Ти си командирът. Разкажи на човека какво правиха тук през последните няколко часа четиримата висококвалифицирани федерални агенти. Нещата за малко да излязат от контрол, но почти сме овладели положението — започна да обяснява Пакстън, когато от другата страна на купчината с терариуми изникна главата на Томас Уошак.
— Трябваше да бъдеш тук, Хенри. Страхотно усещане! Опитахме се бързо да ги напъхаме всичките в терариума, защото не искахме да умрат от глад и жажда, когато изведнъж се появиха бебчета змийчета! Цял тон. И тогава Майк започна да крещи: „Запечатвай проклетия капак!“, а Лари безброй пъти изпищя: „Ох, по дяволите!“ Но преди Стоунър и аз да успеем да намерим тиксото, бебчетата се разпръснаха навсякъде. Бяха някъде около сто!
— Момчета, нима позволихте на сто змийчета да се измъкнат? — Хенри Лайтстоун поклати укорително глава, като мушна ръката си в една от огромните дупки на покрива на колата.
— Аха! — Очите на Уошак блестяха от възхищение. — Обикновена черна змия с червен корем. Наистина прилича на дявол! И, човече, да беше видял Стоунър. Веднага след като малките змийчета започнаха да се изплъзват от дупките на измишльотината на Майк, той скочи върху купчината сандъци, които изведнъж започнаха да скърцат и се сгромолясаха с трясък, а той скочи върху колата и…
— Мисля, че разбрах каква е работата.
Хенри Лайтстоун замислено кимна с глава, като вдигна няколко от мрежите за змии, разпръснати на пода и се върна до мястото, където стояха Пакстън и Боби ла Грейндж.
— Не може да са сто змийчета. — Лари Пакстън вторачи поглед в Уошак. — Според Дженифър обикновената черна змия може да има най-много дванадесет бебета при едно раждане…
— Казва се „потомство“ — поправи Лайтстоун своя командир, като подаде една от мрежите на Ла Грейндж. — Дванадесет, които се излюпват в бърлогата от яйцата, или дванадесет живородени. Предполагам, че обикновената черна змия ражда живи змийчета?