— Все пак той е шефът — напомни Ла Грейндж на бившия си партньор.
— Ами да. Значи по-добре да тръгваме. — Лайтстоун огледа за последен път наоколо. — Момчета, нали ще се справите тук сами? Само за няколко дни.
— О, по дяволите, да. — Лари Пакстън махна пренебрежително с ръка към огромния склад, предназначен за тайната операция на екип „Браво“. — Ние имаме само 30 смъртоносни отровни змии, дузина крокодили, които обичат да похапват за закуска хора, и 750 тарантули, които трябва да прехвърлим в 120 терариума в средата на леден склад, който не можем да затоплим, защото, ако го направим, всичко в тези сандъци ще се размърда… И ако не ги напъхаме в терариумите час по-скоро, задниците ни ще бъдат обградени от гладни змийчета и паячета. Освен това — продължи той с гримаса — на четиримата ни бяха необходими 12 часа, 1280 долара за инструменти и други боклуци, една смачкана кола под наем, две ролки тиксо, без да смятам плащането за лечението на нервите ми след разтоварването на цялата тази купчина. Така че ни остава да се справим само със седемдесет и един сандъка още. Не се безпокойте за нас. Ние ще си прекараме чудесно.
— Мисля — увери Лари Пакстън разколебания си бивш партньор, когато се върнаха при пикапа, — че ще се справят чудесно. Само трябва да се убедят, че системата им работи.
25.
Точно в 4,00 на следващата сутрин, в четвъртък, конгресменът Смолсрийд позвъни по телефона от щата Вирджиния на Саймън Уотли, прекъсвайки хъркането на изтощения шеф на регионалната си канцелария, за да провери дали „деликатните материали“ за техния проект са били изпратени, както е поръчал.
Без да схване за какво му говори Смолсрийд, Уотли измърмори нещо като „да“… и моментално заспа, след като конгресменът изръмжа „добре“ и затвори без повече коментари.
Веднага след това Смолсрийд се обади на подполковник Джон Ръстман, за да уведоми командира на полевата операция, че всичко върви по разписание.
Много по-късно на същата сутрин щогоде възстановеният Саймън Уотли не си спомняше за обаждането на Смолсрийд.
Точно в 7,00 сутринта шестимата млади агенти от екип „Чарли“ се срещнаха за закуска в малкия крайпътен ресторант на няколко мили извън Логърхед, за да решат какво ще правят по-нататък.
След дълги разисквания те стигнаха до логичното заключение да не предприемат нищо, докато не открият и разговарят с неуловимия специален агент Уилбър Богс.
Точно в 8,32 на същата сутрин старшата медицинска сестра на етажа в провинциалната болница пусна китката на Уилбър Богс, попълни данните в картона му, после вдигна поглед, когато дежурният лекар влезе в стаята и бързо затвори вратата.
— Някаква промяна? — попита той с мек глас. Тя поклати глава.
— Този път колко продължи?
Медицинската сестра погледна часовника си и се консултира с картона на Богс.
— От последното му идване в съзнание минаха почти дванадесет часа.
Като присви загрижено устни, докторът грабна картона и бързо прегледа последните записани данни.
— Ако виталните му симптоми не бяха толкова стабилни, сериозно бих се замислил да му направим още един скенер — измърмори той почти на себе си, като подаде обратно картона на главната сестра. Чак тогава той забеляза, че върху диаграмата все още беше вписано „Джон Доу — Уилбър“.
— Не извадихте ли късмет да откриете кой е? — попита той. Старши медицинската сестра на етажа отново поклати глава.
— Нищо ново.
Дежурният лекар въздъхна уморено.
— Е, предполагам, че все някога ще дойдат да го потърсят.
Дръж ме в течение и ако се появи някой, съобщи ми веднага, също ако се промени състоянието му през следващите двадесет и четири часа — каза той, като се отправи към коридора, за да продължи обиколката си.
26.
— Май се изненада — заяви Хенри Лайтстоун, когато жената постави менюто на покривката и напълни чашата му с горещо кафе. — Нима вече успях да си създам име на измамник?
Тази сутрин тя се беше облякла за по-студеното време: мек бял трикотажен пуловер с ръчно изплетени маншети на дългите ръкави и с изрязано деколте, избелял дочен гащеризон с ръчно бродирана глава на пантера с яркожълти очи отпред и износени ниски ботуши. Само самоуверената жена, която не полага особени усилия да парадира със спретнатата си, закръглена, но въпреки това елегантна фигура, се облича така — за себе си.
Но въпреки това според Лайтстоун всичко в нея изглеждаше елегантно, чувствено и привлекателно.
— Може да не си забелязал, но в този град девет часът е малко късничко за тези, които работят. — Карла леко отметна глава и дългата й коса се развя към празните маси. — И освен това предсказването на бъдещето не е винаги точна наука — добави тя със закачлив кикот.