— Главен сержант, ще бъде много по-лесно да открием тези хора, след като получим техните досиета — колебливо се обади Едно-три.
— Досиетата не бяха там, когато проверихме малко преди да дойдем — съобщи факта Уинтърсоул.
Никой не изглеждаше изненадан. Саймън Уотли беше цивилен и политик, а и неговият млад помощник лесно се плашеше. Това обясняваше всичко.
— Обаче се натъкнахме на нещо много интересно в странноприемницата „Смъртоносен огън“, където претърпяхме първия неуспех: Едно-четири си счупи китката.
Уинтърсоул се обърна към ранения войник.
— Докладвай им накратко — заповяда той.
Едно-четири, известен също за цивилни задачи като Дейвид, им докладва ситуацията с ясни, сбити и безпристрастни детайли. Описа грешката си да сграбчи жената, отговора и следващите действия на нейния приятел, собствения си провал при контраудара, коварното появяване на пантерата на жената, любезното помирение на тримата мъже и краткия престой в местната болница за рентгенова снимка и гипсиране на китката. Раняването му е сериозно, призна той, но това нямаше да намали неговата ефективност в екипа. Заповедите на главния сержант са да се снабди с револвер и засега да поеме задълженията си с Едно-три. Край на доклада.
Уинтърсоул кимна доволно, после погледна към другите членове на екипа.
— Въпроси?
Едно-пет вдигна ръка.
— Смятате ли, че приятелят може да е ченге или федерален агент?
Раненият войник дълго обмисляше отговора си.
— Предполагам, че е възможно — колебливо отвърна той, — но не вярвам в това. Ако беше такъв, вероятно щеше да измъкне значката си, вместо да чупи китката ми. Той е тренирай по бойни изкуства, няма съмнение, но на много по-високо ниво от повечето ченгета — предполагам трети или четвърти дан — и определено е в добра форма. Остави ме да си помисля, че мога да извия китката му и да го поваля, после пречупи моята с една ръка. И остана дяволски спокоен, когато се изправи пред сержанта — добави войникът многозначително. — От това, което видях, ако онази проклета пантера не беше изскочила под масата, мисля, че щяхме да си имаме проблеми.
Последното изявление на Едно-четири говореше много на другите рейнджъри.
Едно-четири, заместник-инструкторът по бойни изкуства на ударната рота от запаса, притежаваше кафяв пояс по джудо и черен пояс по карате. Черният колан, който главния сержант на ротата Уинтърсоул носеше, докато водеше упражненията по ръкопашен бой във Форт Брат, беше износен и избелял. Той никога не спомена каква степен е черният му колан и никой не смееше да го попита. Но целият екип виждаше работата на Уинтърсоул — на тепиха, на ринга и по време на бойните учения. И думите на обучения от Уинтърсоул Едно-четири „да си имаме проблеми“ само с един човек бяха, меко казано, самопризнание за провал.
— Съгласен съм с Едно-четири — категорично заяви Уинтърсоул. — Без съмнение мъжът е участвал в много сбивания.
Той не загуби контрол и по-важното, не се хвърли прибързано.
Предполагам, че е някой от печените местни момчета, най-вероятно е да има военно минало. Не трябва да изпускаме тази възможност. Смятам, че работи вечер или нощна смяна и тренира в някой от местните клубове, за да поддържа добрата си репутация.
Ние няма да повторим тази грешка — многозначително добави той.
— Нуждаехме се от този урок.
— И още нещо, главен сержант — колебливо се обади Едно-четири.
— Давай.
— Онази проклета котка се появи под масата, където седеше приятелят. Сигурен съм, че не е специалист по тая част, но сякаш се чувстваше комфортно с животното. Може би работи нещо, свързано с животните.
— Добро наблюдение. — Уинтърсоул кимна замислено с глава.
— Следващия път ние…
Обаче, той не довърши, защото в този момент отсъстващият член на екипа рейнджъри пристигна с трещящия си мотопед.
И шестимата останали се извърнаха и наблюдаваха как стрелецът, назначен като Едно-седем (седми член на Първи стрелкови екип, Първи взвод, Рота „Делта“, Трети батальон на 54-та дивизия от запаса) скочи от мотопеда и побягна към тях.
Той се изправи пред Уинтърсоул и съобщи задъхано:
— Главен сержант, докладва Едно-седем. Мисля, че ги открих.
Почти един час беше необходим на рейнджърите от екипа за откриване и унищожаване на противника да се замаскират по подходящ начин, след като се промъкнаха през гористите планински склонове до наблюдателния пост.