— Между другото, докато Лу и аз оправим нещата тук — продължи Ръстман спокойно, като улови носа на първата лодка и пое въжето, а неговият надзирател бързо и рутинно започна да разчиства, — надявам се, че топлата закуска вече ви очаква в хижата.
— И като спомена за нещо топло — погледът на Саймън Уотли изразяваше злоба много повече, отколкото неговите думи, — разбрах, че Марла умее да прави топъл палмов сок.
— Така ли? — Конгресменът изви любопитно вежди, сякаш за първи път тази сутрин забелязваше привлекателната си придружителка. Тя плахо кимна към него. Другите стажанти я предупреждаваха за скандалния характер на Смолсрийд, но инцидентът с оръжието беше първото й ясно прозрение за него. Досега го познаваше само като напълно спокоен и властен — и следователно за младежките й ограничени познания, необичайно привлекателен по-възрастен мъж, който смътно й напомняше за нейния татко.
— В такъв случай, скъпа — Смолсрийд прегърна с косматата си ръка раменете й и силно я притисна със заговорническо намигване, — всички ще се съгласим, че случаят с предпазителя е провал единствено на Саймън. Ти си безрезервно и безпрекословно оневинена.
Напрегнатото изражение върху красивото лице на момичето се превърна изведнъж в топла усмивка с трапчинки върху бузите, която Смолсрийд възнагради с лукаво хищно хилене.
Отдавна привикнал и напълно безразличен към гримасите на високопоставения си гост, подполковник Джон Ръстман измъкна въжето от кнехта и придърпа скъпата моторница по-близо до ловното прикритие.
— Конгресмене? — Той кимна с глава, после отстъпи, за да направи място на Смолсрийд да стъпи внимателно върху плиткото дъно на плавателния съд.
— Джон, ще бъда честен с теб. Досега никога не съм опитвал горещ палмов сок, но не бих го заменил за сутрешна стрелба по ято диви патици. — Помирителното настроение на Смолсрийд видимо се помрачи, докато се настаняваше на задната седалка и наблюдаваше как Елиот сръчно увива шестте окървавени трупа на диви патици и прибира изстреляните празни гилзи в таен вграден контейнер. А след това да измъква шест току-що — законно — убити зелени патици и същия брой изстреляни гилзи от подобен тайник.
— Обаче — въздъхна той, — ако всичко, което ще видим, са само онези проклети зеленоглавки, предполагам, че мога да се изкуша да се поглезя малко тази сутрин.
— В такъв случай — Саймън Уотли изпълняваше ролята си перфектно — защо ти и Марла не тръгнете да приготвите онзи горещ палмов сок, докато аз помогна на Джон и Лу да разчистят тук всичко… включително и онова нещо, за което разговаряхме вчера — добави той многозначително.
Смолсрийд замига в моментно объркване.
— О, имаш предвид Тисбъри…
— Да, аз ще се погрижа. — Нетипично, но Уотли прекъсна своя началник, явно напомняйки му, че най-малко двама души в ловното прикритие наистина не трябва да чуят името, което Смолсрийд току-що изтърси.
За миг очите на арогантния конгресмен просветнаха злобно и Уотли затаи дъх, молейки се сприхавият му шеф да не раздрънка всичко точно тук, точно в този момент.
Но след като Смолсрийд погледна младата си придружителка, която поощри отново с наивното си чувствено хилене, ужасеното му изражение моментално се отпусна.
„Благославям те, скъпа моя — помисли си Уотли. — Длъжник съм ти повече, отколкото можеш да си представиш.“ Но все още не беше се приключило. Може би неудържимият себелюбив Реджис Джей Смолсрийд беше оцелял — още повече преуспял — през шестнадесетте сесии във Вашингтон, защото по-веряваше на подчинените си наистина важни решения.
— Каквото и да предприемеш, важното е всички да са удовлетворени, Саймън. — Конгресменът беше забил поглед в Уотли, докато говореше. — Искам да го направиш. Тези хора са много важни… избиратели. Много важни.
„Тези хора? За какво, по дяволите, говори той? — помисли си Саймън Уотли. — Това е сделка единствено на Сам Тисбъри. Кой друг може да бъде…“ — Ясно ли е? — Смолсрийд прекъсна мислите на Саймън Уотли със заплашителния си тон.
— Хм, ами да, сър, абсолютно. Ще се погрижа за всичко.
— Чудесно, направи го. — Смолсрийд клатеше одобрително глава, докато се премести в предната част на лодката, след това направи знак на младата си спътничка да се доближи до него. — Е, — скъпа, кажи ми, била ли си някога на руля на някоя от тези адски машини?
Сините очи на младата жена се разшириха, когато забеляза гладката извивка на ниския бърз корпус на скутера, сложна машина с мощен водометен двигадел, малко кормило, ръчки за газта с удебелени в краищата обли дръжки и плътно прилепнали стабилизатори. Всеки сантиметър от тъмнозеления скутер беше илюстрация на простия основен принцип: