— Това е много меко казано — отвърнах аз. — Направо е страхотен. Защо смятате, че ще мине и в Ню Йорк?
И двамата ме погледнаха стреснато.
— Защо не? — настоя Дени. — Божичко! Мистър Хармъс, никое свястно ръководство не би се отказало от тълпите, с които ние ще напълним театъра му. Ама разбира се, че ще мине. Номерът е страхотен.
— Може би полицията ще има последната дума.
— О, имате предвид… — Сюзън спря и се смути. — Е, мисля да бъда с дрехи в Ню Йорк. Знам, че сега е малко прекалено, но в тези дупки го предпочитат така. А в Ню Йорк ще бъде по-изискано. Брад ще ме уреди в някой нощен бар.
— Така смятам — каза Дени. — Е, номерът не е за всеки, но точно това се търси. Затова мисля, че един нощен бар ще е най-подходящ.
— Желая и на двама ви късмет — казах аз. — А сега за полицата…
— Нали няма нещо нередно с нея? — попита Сюзън разтревожено. — Мистър Гудиър каза, че всичко е уредено. Не е ли много мил? Наистина е готин. Толкова усилия положи…
— С полиците всичко е наред — казах аз, — но хората от моята компания сметнаха за редно да ви предупредим за опасностите, свързани с вашата застраховка за един милион при тези условия. Откровено казано, от цялата работа може да се възползва някой безскрупулен човек.
Двамата се облещиха смаяни.
— Не разбирам какво имате предвид — каза Сюзън.
— Казано направо — отвърнах аз — вие сте застрахована за един милион срещу случайна смърт. Ако на някой му хрумне идеята да ви пречука, това ще бъде твърде лошо и за вас, и за нас.
— Да я пречука? — каза Дени. — Какво говорите!
— Един милион долара са много пари. Може би смятате, че това не е моя работа, но бих искал да знам кой ще получи парите от застраховката, ако вие случайно починете — казах аз, като говорех на Сюзън, пренебрегвайки Дени.
— Ами никой — каза тя и погледна неспокойно към Дени. — Мистър Гудиър ни обясни това. Той не ви ли каза?
— Да, знам всичко — отвърнах аз, — но полицата не ни дава съвсем пълни гаранции. Според нея, ако умрете поради някоя причина извън посочените, ние сме длъжни да платим.
— Но това е невъзможно — намеси се Дени. — И затова плащаме толкова ниски вноски. Мистър Гудиър каза, че е покрил всички известни рискове.
Освен ако не бяха превъзходни актьори, тези двамата, изглежда, вярваха във всичко, което ми говореха.
— Точно тук е проблемът — казах аз търпеливо. — Всички известни рискове, но не можем да бъдем напълно сигурни, че няма някой риск, който не сме предвидили и който един хитър мошеник може да използва в своя изгода.
— О, Брад — възкликна Сюзън, като скочи. — Той ме плаши!
— Вижте, мистър Хармъс — каза остро Дени, — не бива де се държите така. Ние не смятаме да ви даваме съвети за вашата собствена работа. Доверили сме се на мистър Гудиър и той ни увери, че не може да има никаква вероятност за иск от наша страна. Защо искате да я плашите?
Прокарах пръсти през косата си и погледнах безпомощно към Хелън, с което й прехвърлях топката.
— Мисля, че си губим времето — каза Хелън студено. — Да не спорим, мис Джелърт. Факт е, че вие сте застрахована за един милион долара срещу всички непредвидени рискове. Нека да допуснем, че невъзможното стане; няма значение как, но да допуснем, че стане — вие неочаквано сте убита и срещу нас е предявен иск. Кой ще получи парите?
— Каква полза има да говорим за това? — каза Сюзън. — Няма да има никакви пари. Не може да има, вие само ме плашите.
— Кой ще получи парите? — Хелън повиши тон.
— Не знам.
— Направила ли сте завещание?
— Не.
— Имате ли майка или баща?
— Не, нямам.
— Някакви роднини?
— Имам само сестра, никой друг.
— Тогава значи сестра ви ще ги получи?
— Предполагам, но не виждам какъв смисъл има всичко това. Няма да има никакви…
— Сестра ви в шоу-бизнеса ли е? — попитах аз нетърпеливо, за да спра разговора, който се въртеше в кръг.
— Да, но го напусна преди няколко години — каза Сюзън и седна отново. Тя изглеждаше разтревожена и непрекъснато поглеждаше към Дени за подкрепа. — Работехме заедно. Тя се омъжи.
— Ще бъда много доволен, ако ми кажете къде живее — продължих аз. — Ако ви се струвам прекалено любопитен, трябва да вините само себе си. Щом се застраховате за един милион долара, би следвало да очаквате, че ще се наложи да отговорите на няколко въпроса.
— О, нямам нищо против, но нали ви казвам…
— Да, знам. Какъв е адресът на сестра ви?
— Нима ще отидете да говорите с нея? Тя не знае за тази наша идея. Исках да бъде изненада.
— Адресът й ми е нужен само за нашата документация.
— Тя е мисис Корин Кон и живее на Мъртвото езеро, Спрингвил, Калифорния.