Записах си набързо адреса, без да показвам изненадата си. Бях очаквал адрес в Южна Америка.
— Отлично — казах аз и погледнах въпросително към Хелън, която поклати глава. — Това е всичко, струва ми се. Сега знаем кой ще бъде облагодетелстван и няма за какво друго да ви безпокоим. Благодарим, че ни отделихте толкова време.
И двамата ме погледнаха с очакване.
— Но все пак има нещо нередно, нали? — попита Сюзън. — Говорехте за убийство. Изплашихте ме до смърт.
Ухилих й се.
— Не ми се вярва — казах. — Да поговорим сериозно — когато една млада жена при вашето положение застрахова живота си за един милион долара по такъв потаен начин, при фантастично ниски вноски, Юридическият отдел е склонен да се усъмни. Това разследване се прави главно по ваша вина. Ако ни бяхте казали за другите застраховки, нямаше да бъда тук. Но сега, когато ми обяснихте и знам, че не сте била принудена против волята си да подпишете тази полица, всичко е наред. Това е.
— Искате да кажете, че няма проблеми? — попита Сюзън. — За нас е важно. Сигурна съм, че застраховката ще ни направи голяма реклама, а това ни е нужно повече от всичко.
— Защо поставихте отпечатъци от палеца си върху полиците и направихте така, че да изглежда случайно? — рязко попита Хелън.
— Има ли нещо, което да не знаете? — каза Дени. — Май наистина сте подозрителни. И това ли ви тревожи?
— Защо направихте така, че да изглежда случайно? — повтори Хелън, без да обръща някакво внимание на Дени.
— Но то наистина беше случайно — каза Сюзън, ококорила очи. — Направих мастилено петно на полицата на мистър Гудиър и го размазах с палец. Той изглеждаше много доволен от това и аз реших, че е добра идея да сложа отпечатък и на другите полици.
— Защо да е добра идея? — настоя Хелън.
— Мистър Гудиър каза, че така не може да има съмнение за подписа ми.
— Ако сте толкова сигурна, че по никоя от полиците няма да бъде предявен иск, какво значение има дали ще се появи съмнение за подписа ви? — сряза я Хелън.
Докато тя говореше, аз наблюдавах Сюзън внимателно: по лицето й се четеше единствено объркване.
— Казвам ви само какво чух от него. Май не подписвам често важни документи. Брад прави това вместо мен. И когато мистър Гудиър каза, че идеята за отпечатъка е добра, помислих, че и другите компании ще бъдат доволни. Не биваше ли да го правя?
Хелън изглеждаше вбесена.
— О, сигурно — каза тя. — Може би е добра идея.
Сюзън я погледна с разтревожени очи.
— Ох, много съжалявам, ако съм ви създала неприятности. Тогава просто мислех, че ще бъде много хитро.
— О да, много е хитро — каза Хелън и се насочи към вратата.
Сюзън ме погледна умолително.
— Това ли е всичко, мистър Хармъс? Трябва да се преоблека. Става късно.
Реших да стрелям напосоки.
— Само още една дреболия, преди да си тръгнем. Познавате ли случайно висок здравеняк със сако на сини и бели карета? Има гъсти вежди, сключени над носа.
И двамата ме погледнаха неразбиращо.
— Май не — каза Сюзън. — Не познавам такъв човек. Кой е той?
— Търси ви — казах на Дени. — Разбрах, че се навърта около кантората ви от няколко дни.
Дени поклати глава.
— Може би някой актьор, който търси работа. Не ми е известен човек с това описание. Едва започвам като импресарио и не познавам и половината от хората, които идват при мен.
— О’кей. Няма да ви задържаме повече — отворих вратата и Хелън излезе пред мен в коридора. — Беше ни приятно да се запознаем. Успех с номера.
Мълчаливо преминахме през коридора и излязохме на улицата.
— Това е то — казах аз, след като си проправихме път през тълпата от мъже, които още чакаха с надежда пред вратата към сцената. — Май съвсем се взривява твоята теория за подмяна на ролите. Тя очевидно не беше с перука. Не знам какво мислиш ти, но мен ме спечелиха. Много приятна двойка, както каза и Алън. Винаги съм имал чувството, че това е налудничаво подозрение, родено от изчанчения мозък на Медъкс. И аз самият бих им продал тази полица, ако бях на мястото на Алън.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита Хелън. — Мисля, че тези двамата изглеждат прекалено порядъчни, за да е истина.
— Съвсем по женски. Имаш си една шантава теория и не искаш да признаеш, че издиша.
— Докато тя те сваляше — каза Хелън студено, — аз й свих огледалцето. Върху него има няколко чудесни отпечатъка от пръсти. Искаш ли да ги сравниш с тези върху полицата?
— Разбира се, че искам. Много си досетлива, моето момиче. На мен не би ми хрумнало за отпечатъците.
Стигнахме бързо до хотела и веднага отидохме в стаята си. Отключих куфарчето и извадих фотокопие на полицата. Хелън ми даде малкото джобно огледало, което беше взела от тоалетната масичка на Сюзън. Върху него имаше няколко добри отпечатъка и беше лесно да се открие този от палеца.