— Били са десет души. Тя е получила десет отделни полици. Не мога да ти дам имената на всички.
— Ти кого представляваш?
— „Нашънъл Фиделити“.
— А момичето с теб?
— „Дженеръл Лайъбилити“.
— Добре, кои агенти са сключили сделката за вашите компании?
— Алън Гудиър и Джак Макфадън.
Той всмукна дълбоко и издуха дима в тънка струйка към тавана.
— Кой пръв е започнал? Гудиър ли?
— Гудиър й е продал първата полица, ако това имаш предвид.
Той се замисли, като загриза нокътя на палеца си.
— Видях тези полици — каза след малко. — Те са съвсем еднакви. Предполагам, че след като се е докопала до вашата полица, с другите й е било лесно. Така ли е?
— Горе-долу.
— Как така момиче като Сюзън Джелърт може да си позволи застраховка за един милион?
— Определихме й специална цена, тъй като полицата е само за рекламни цели. Дори и да й се случи нещо, не може да се предяви иск.
— И аз си помислих, че трябва да е нещо такова. Нямах много време, за да разгледам полиците. Причините за смърт, които са изброени в тях, те намаляват вноските, нали?
Отвърнах, че е така.
— Не ви ли се стори, че тук има някакъв номер?
— Ти така ли мислиш?
Той се ухили многозначително.
— Откъде да знам? Вие в застрахователния бизнес сте много умни. Вие трябва да знаете. Имали ли сте такава полица досега?
— Не, но това не значи нищо.
— Защо мислиш, че семейство Кон са свързани с тази работа?
— Свързани ли са?
Той потърка месестия си нос, преди да отговори.
— Струва ми се, че може и да са. Това приятелче Кон трябва да се следи. Видя ли го?
— Утре сутринта ще ходя там.
— Е, огледай го по-внимателно. Готов съм да се обзаложа, че има досие, но е хитър. Не мога да открия нищо около него. Вече три пъти излизам да го следя с бинокъла. По-добре да си бях стоял вкъщи.
— А Корин?
Той поклати глава.
— За нея нищо. Кон стои зад цялата работа.
— Зад коя работа?
Отново ми се ухили многозначително.
— Ако се навърташ достатъчно дълго, може и да разбереш. Казано ми е да не говоря много. Каква е целта на отпечатъка от пръст върху полиците? Идеята на Гудиър ли е била или нейна?
— Нейна.
Той кимна.
— И аз така си помислих. Този Кон не е вчерашен.
— Може да си спестим много време и проблеми, ако си разкриеш картите — казах аз. — Кой е твоят клиент?
Той поклати глава.
— Няма да стане. За мен тая работа е същинска златна мина и не мога да си позволя погрешна стъпка. Е, благодаря за информацията. Ако попадна на нещо, което да ти свърши работа, ще го имаш.
— Много мило от твоя страна — казах аз, без да помръдна. — Може пък аз да ти бутна малко информация още сега. Спомняш ли си Мейсън, портиера от сградата, където е кантората на Дени?
Той ме стрелна студено с очи.
— И какво за него?
— Беше убит онази нощ.
Реакцията на Хофман беше изненадваща. Той се дръпна назад, сякаш му бях забил едно кроше в носа и лицето му прежълтя.
— Убит? — изграчи той.
— Да. Наръган с нож. Не четеш ли вестници?
— Какво ме интересува? — каза той и сви юмруци. — Защо ми го съобщаваш?
— Ти си бил в сградата тази нощ и той те е чул. Качил се е да види какво става и ти си го намушкал.
— Това е лъжа! — той се наведе напред и ме погледна кръвнишки. — И ти си бил там. Защо ти да не си този, който го е намушкал?
По лицето му беше избила пот и в очите му се четеше уплаха.
— Ти по ставаш за тая работа — казах аз. — И ченгетата така ще решат.
Ръката му се плъзна под сакото и се появи един револвер. Той го насочи към мен.
— Коя беше жената с теб? — попитах аз. — Тя ли е богатата ти клиентка?
Той рязко отвори вратата.
— Вън!
Не му трябваше много убеждаване, за да ми пусне някой куршум. Минах покрай него и излязох в коридора.
— Няма да можеш да я прикриваш кой знае колко дълго-казах аз. — В голяма каша си се забъркал. Събуди се! Сам нямаш никакви шансове. Дай да се съюзим. Кажи ми всичко и ще си осигуриш закрила. Ченгетата страшно внимават как се отнасят с хора, зад които стои моята компания. Помисли за себе си. Изплюй камъчето и аз ще направя за теб, каквото мога.
Той стоеше и ме гледаше свирепо. По очите му виждах как в него се борят страхът и алчността. Надделя алчността, както става обикновено.
— Върви по дяволите! — изръмжа той и ми тресна вратата в лицето.
III
Докато се обличах на следващата сутрин, разказах на Хелън за разговора ми с Хофман. Когато се прибрах, тя беше дълбоко заспала и сърце не ми даде да я събудя.
Тя се изправи в кревата и ме гледаше с широко отворени напрегнати очи, докато аз й преразказвах думите на Хофман.