Наблюдавахме го, докато изчезна от погледа ни. Не се обърна нито веднъж.
— Не бих го нарекъл мил човек — казах аз.
— Ужасен — рече Хелън. — Тръпки ме побиха от него.
Върнахме се до колата.
— Взех нейните отпечатъци — казах аз, като се качихме в колата. Извадих табакерата от джоба си. — Ако ми дадеш пудрата си, ще ги проверя още сега.
След една минута работа с пудрата и внимателно оглеждане на отпечатъците, които Корин беше оставила върху лъскавата повърхност на табакерата, се убедих, че отпечатъкът от палец върху полиците не беше сложен от нея.
— Това я изключва — казах аз, като показах на Хелън отпечатъка. — Не сме много по-далеч, отколкото бяхме в началото на тази наша авантюра. — Запалих цигара и продължих. — Това звучеше ли ти като крясък на папагал?
— Не знам. — Тя изглеждаше разтревожена. — Бях ужасена. Може и да е било. Не е ли странно, че тя ни показа острова, но не ни пусна вътре в хижата?
— Може би. Някои хора не се гордеят много с начина, по който живеят. Бих се чувствал по-добре, ако бях видял този папагал, вместо само да го чуя. За миг си помислих, че е писък на жена.
Запалих колата. Когато Хелън седна до мен, казах:
— Искаше ми се да имам и отпечатъците на Кон. Хофман е прав. Прилича на човек, който е бил в затвора. Но май е твърде хитър, за да се хване на тоя номер. Дори съм учуден, че Корин се хвана.
— Освен ако не е искала да имаме нейните отпечатъци-отвърна Хелън умислено, докато аз карах бавно надолу по тесния път. — А ако се замислиш, Стивън, не стигнахме ли до острова твърде лесно? Щом Кон не обича посетители, защо тогава онази лодка ни чакаше така удобно? След като има моторница отсреща, май последното нещо, което би направил, е да остави лодка и от тази страна на езерото?
— Пак ли усложняваш нещата? Защо ще искат да им вземем отпечатъците?
— И сега като ги имаме какво? Не се ли питаме дали не вдигаме много шум за нищо? И не биха ли искали да си помислим точно това, ако планират някаква измама?
— Да, има нещо такова.
— Аз все още смятам, че всичко прилича на фокуснически трик — продължи Хелън. — Няма нищо скрито в ръкава, двойно разбъркване и липсващото асо се появява. Имам чувството, че ни показват само това, което искат да видим. Мисля, че и ние трябва да скроим нещо, Стив, иначе изобщо няма да разплетем работата, преди да убият момичето.
Стрелнах я с поглед.
— Смяташ, че са решили да я убият?
— Тръпки ме побиха от този човек. Той е способен на всичко. Мисля, че момичето е в опасност. Всички са твърде искрени и готови да се съгласят, че е невъзможно да има иск срещу нас, твърде наивни, невинни и доволни, че ни виждат, за да ми хареса това. Все още смятам, че този един милион ще отиде у някой, който е достатъчно хитър да убие момичето по начин, за който ние не сме се сетили. И все си мисля за неговите жестоки очи. Той има вид на убиец, Стив.
— Опасен е, няма съмнение — казах аз колебливо. — Но ние нямаме абсолютно нищо, на което да се опрем. Не казвам, че не си права…
Когато спряхме пред хотела, все още спорехме и не бяхме стигнали доникъде.
— Най-добре ще е да си съберем багажа и направо да се връщаме в Лос Анжелос — казах аз, излизайки от колата. — Ако йе мога да открия Хофман, следващият ми ход ще бъде да хвърля това заплетено кълбо в скута на Медъкс и да видя той какво ще каже.
— Аз ще остана тук — рече Хелън. — Чакай, не се ядосвай, скъпи. Смятам, че единият от нас трябва да остане и да наблюдава острова. Имам чувството, че скоро там ще се случи нещо важно.
— Виж сега, Хелън — казах аз разтревожен, — аз няма да те оставя сама тук. Този Кон е опасен тип. О, не! Това няма да стане. Ти ще се върнеш в Лос Анжелос, а аз ще остана тук.
— Моля те, не говори абсурдни неща. Аз не мога да се справя с Хофман и ти го знаеш. Всичко ще бъде наред с мен тук. Той изобщо няма да ме види. Ще стоя от тази страна на езерото и ще наблюдавам острова с бинокъл.
Пийт Ийгън се втурна надолу по стълбите към нас.
— Някакъв мистър Фаншоу ви търсеше по телефона-обърна се той към мен. — Иска да му се обадите веднага. Каза, че е спешно.
— Благодаря — казах аз. — Чудно какво ли го е подпряло. — Обърнах се пак към Хелън. — Май е по-добре да видя за какво става въпрос.
Трябваха ми няколко минути да се свържа с кантората на Фаншоу.
— Ти ли си, Хармъс — изкрещя той. Гласът му беше развълнуван. — Връщай се веднага. Медъкс каза да зарежеш случая Джелърт и да работиш с мен.
— Какво става? — попитах. — Аз и без това се връщах.
— Джойс Шърмън, филмовата актриса, е била отвлечена и Медъкс иска ти да ни представяш.
— Какво ни пука на нас, че е отвлечена? — попитах неразбиращо а после се сетих, че той ми беше казал за полицата, покриваща всички рискове, която Гудиър й беше продал съвсем наскоро. — Искаш да кажеш, че ще трябва да плащаме?