— Съобщен ли е вече?
— Не. Работата е там, че ние сме длъжни да платим до половин милион и няма измъкване, освен ако мис Шърмън не се намери, преди да се наложи да се разделим с парите.
Медъкс яростно изсумтя, но никой не му обърна внимание.
— Някаква диря? — попитах аз.
— Никаква. Онези от ФБР се заеха със случая неофициално. Райс не им дава да се намесват. Казва, че иска съпругата му да остане жива и че нищо не трябва да се прави, преди тя да се върне. Разбирам как се чувства. Бележката го предупреждава, че ако се обърне към полицията, на мис Шърмън могат да се случат куп неприятни неща.
Медъкс, който безуспешно се опитваше да отвори уста, докато Фаншоу говореше, сега излая:
— Искам веднага да отидеш в къщата на Шърмън. Ти ни представяш и ще работиш с полицията. Уредил съм ти всички необходими улеснения. Щом сме отговорни за плащането на откупа, ще трябва, по дяволите, да ни дадат и главната роля в това шоу.
— О’кей — казах аз. — Кажи ми само едно: кое те кара да наричаш Райс мръсник? — сега говорех на Фаншоу. — Такъв ли е?
— Може би мръсник не е точната дума. Въшка май по му подхожда. Има доста съмнителна репутация в Холивуд. С никой не се е задържал повече от три месеца. Историйките му с млади момичета понамирисват. Досега се е забърквал в няколко скандала, които е успявал някак да покрие. В момента преживява твърде безсрамно от приходите на жена си и поради контракта, който я е убедил да подпише, преди да се оженят, тя не може да се отърве от него.
Обърнах се към Гудиър.
— Райс има ли нещо общо с полицата?
Гудиър поклати глава.
— Абсолютно нищо. Фактически мис Шърмън настоя той да не знае за нея. На полицата не трябваше да се дава гласност. По въпроса беше категорична. Каза, че Райе не трябва да знае.
— Може ли някак да е разбрал?
— Не виждам как би могло да стане. Полицата беше подписана в кантората на адвоката на мис Шърмън и той я пазеше. Именно той предяви иска, веднага щом разбра, че тя е била отвлечена.
— Кой е неин адвокат?
— Лео Саймън — каза Гудиър. — Фаншоу ще ви каже, че е о’кей.
— Да, той е един от най-добрите адвокати тук. Райс изобщо не знаеше за полицата — каза Фаншоу, — но сега вече знае и ни притиска.
— Е, добре — казах аз, като станах от стола си. — Ще прескоча дотам.
— Дръж връзка с мен — каза Медъкс. — Трябва да се връщам в Сан Франциско. Ако нещо се издъни, пак ще дойда.
— Искаш ли да чуеш нещо за случая Джелърт, докато си тук?
Той погледна часовника си.
— Не, освен ако не се очертава някакъв гаф. Трябва да хващам самолета. Сега имаме друга задача. Със случая Джелърт ще се занимаваме ако и когато ни предявят иск.
— Както искаш — казах аз.
С Гудиър излязохме заедно от кантората. Навън той ми каза:
— И аз говорех за почивка! Това само на мен може да се случи.
— Защо се безпокоиш? — попитах аз. — Нали не се смяташ за виновен? Медъкс само си плямпа. Знаеш, че в нашия бизнес стават такива работи.
— Сигурно си прав — отвърна той унило. — Но да се разследват вече две от моите продажби е доста потискащо. Ти откри ли нещо, като посети мис Джелърт?
Поклатих глава.
— Нищо, за което да се хвана. Ти знаеше ли, че тя има сестра-близначка?
— Не. Какво общо има тук близначката?
— Не знам. Близначката е омъжена за един тип на име Джак Кон. А той има вид на мошеник.
Гудиър нетърпеливо щракна с пръсти.
— И за това ли ще нося вината пак аз?
Ухилих му се.
— Не се връзвай толкова, Алън. След като видях Сюзън Джелърт и Дени, разбрах, че и аз като теб бих се съгласил за тази полица. Те са приятна двойка.
— Знаех си, че така ще кажеш. — Бледото му лице просветна. — В тези двамата няма фалш. Ще ми се да се издигнат.
— Гледал ли си нейния номер?
— Искаше ми се, но го изпуснах. Струва ли си?
— Сензационен е за публиката, пред която играе сега, но не и за Ню Йорк. Подмята се чисто гола с една змия.
— Чух, че Хелън работи с теб.
— Така е. Опитваме се семейно да изкараме малко пари. Тя убеди Андрюс да й даде тази работа. Оставих я в Спрингвил, където семейство Кон са пуснали котва. Държи ги под око.
— Какво общо има Кон? — попита Алън неразбиращо.
— Де да знаех. Хелън мисли, че има много общо. Женски инстинкт или нещо такова. Тя смята, че се подготвя някаква измама.
Изведнъж ми хрумна нещо.
— Срещал ли си някога един тип, казва се Бърнард Хофман? — попитах.
— Чувал съм за него — отвърна Гудиър. — Не го познавам. Защо?
— Занимава се със случая Джелърт. Пътищата ни се пресякоха, но той не поиска да каже за кого работи. Какво знаеш за него?