Гудиър изглеждаше стреснат.
— Само, че е частно ченге и при това не особено честно. Занимава се със случая Джелърт? Сигурен ли си?
— Знам, че се интересува от полиците. Преди три нощи е влизал с взлом в кантората на Дени, за да ги прегледа.
— Защо?
— Знам ли? Не ще да каже. Ако ми остане време, смятам да го притисна. Може и да го накарам да проговори.
Гудиър погледна часовника си.
— Е, аз изчезвам. Вече закъснявам за една среща. Обади ми се, ако изкопчиш нещо от Хофман.
Оставих го, измъкнах колата си от паркинга и се отправих към булевард Бевърли Глен.
II
Карах по дългата лъкатушеща алея към резиденцията на Шърмън. Къщата беше точно такава, каквато си я представях, с всички обичайни украси, на които актрисите толкова държаха, за да покажат своя успех и финансово положение.
Имаше го и обичайния осветен плувен басейн, и няколко акра грижливо поддържани градини, обширни веранди, шезлонги, хамаци и шарени чадъри и накрая голямата, широко разпростряна къща с нейните близо 20 спални.
Полиция пазеше главния вход, но след като ми провериха документите, ме пуснаха. На входната врата имаше още полицаи — отегчени хора, които изглеждаха леко озадачени да видят себе си в такава пищна обстановка.
Бях въведен в главния хол от иконом с лице като бяла маска. Трима мъже и едно момиче разговаряха на нисък глас пред отворените прозорци.
Единият от мъжете се приближи до мен. Беше висок и гъвкав, с тясно загоряло лице, остра брадичка, тънки като черта мустачки и бледи нахални очи. Носеше жълта копринена риза, разкопчана около врата, тъмнозелени конопени панталони и кафяви обувки от телешки бокс. Върху тънката му космата китка имаше златна гривна. Не беше нужно да ми казва, че е Пери Райс. Бях виждал тук-там негови снимки с Джойс Шърмън и реших, че на живо ми харесва много по-малко, отколкото във вестника.
— Аз съм Хармъс и представям „Нашънъл Фиделити“-казах аз. — Изпраща ме Медъкс от Юридическия отдел.
— Не се изтрепахте от бързане — каза Райс провлечено. — Вече ви бяхме отписали. Е, тъй като все пак накрая пристигнахте, не е зле да се запознаете с останалите. Мис Мира Лантис, секретарка на жена ми. — Той махна на момичето, което се обърна и ме погледна без никакъв интерес. Беше дребна и тъмнокоса, достатъчно мургава, за да се запитам дали няма малко мексиканска кръв.
Казах обичайните неща, които се казват в такива случаи. Тя не си даде труд да ми отговори.
— Мистър Хауърд Лойд — продължи Райс и махна към високия белокос мъж, който идваше да се здрависа с мен.
Погледнах го с любопитство. Неговото име ми беше така добре известно, както това на Сам Голдуин. Като шеф на „Пасифик Пикчърс“ той беше един от най-богатите хора в света. Изглеждаше блед и изпит, а вдлъбнатите му очи изследваха лицето ми с объркваща настойчивост.
— Радвам се, че дойдохте, мистър Хармъс — каза той с дълбок и бавен глас. — Изглежда, на вашите хора не им е провървяло този път.
— Да — отвърнах аз. — Но и това е част от нашия бизнес.
— А ето и Миклин от Федералното бюро — продължи Райс, като кимна към един нисък, набит мъж, който тръсна брадичката си срещу мен и не понечи да се здрависа.
— Има ли вече някакви новини? — попитах го аз.
— Не. Всеки момент очакваме да получим инструкциите за откупа. Докато не ги чуем, не можем да направим кой знае какво.
— Тъй като вашата компания е длъжна да намери парите-каза Райс, докато си избираше цигара от златна табакера, — може би ще ми кажете кога ще успеете да ги съберете?
— Зависи от сумата — отвърнах аз. — Похитителите искат да им се плаща в дребни банкноти и обикновено предвиждат, че ще трябва да изчакат.
Той запали цигара. Бледите му очи шареха по мен.
— Ясно. А междувременно горката Джойс е в техните ръце. Колкото по-бързо подсигурите една голяма парична сума, толкова по-добре ще бъде.
— Имате ли Някаква представа каква ще — бъде сумата?
Той ме погледна свирепо.
— Как бих могъл да имам?
— Не си ли губим времето — намеси се Лойд нетърпеливо. — Мистър Хармъс, ние мислехме, че ще е най-добре да донесете откупа, когато се получат инструкциите.
— Така ли? Много предвидливо от ваша страна. Значи сте решили да платите?
— Разбира се, че ще платим — каза Райс ядосан. — Искам съпругата ми да се върне.
Погледнах към Миклин.
— А вие? Искате ли да се плати откупа?
Той вдигна рамене.
— Аз бих се опитал да я намеря, преди да се простим с парите, но тъй като съм тук само неофициално, не мога да, направя нищо по въпроса.
— Бяхме предупредени да не намесваме полицията — каза Лойд. — Мистър Миклин е тук само като наблюдател. Щом дадем парите и мис Шърмън се върне, той ще се заеме със случая.