Погледнах към Миклин.
— Може би ще е малко късно — казах аз. — А кое ви кара да мислите, че мис Шърмън ще бъде върната?
— И аз това им повтарям — рече Миклин. — Не искат да ме чуят.
— Разбира се, че ще бъде върната — каза Райс, като изгаси цигарата си и веднага запали нова. — Защо не? За какво им е притрябвала на похитителите, след като си получат парите?
Хвърлих поглед на Миклин, но той леко поклати глава. Изглежда, нямаше никакъв смисъл да им казваме, че похитителите се чувстват по-сигурни, ако жертвите им са мъртви. Съгласих се с Миклин, че ако още не бяха стигнали до този извод, скоро щяха да открият това и без да им казваме.
— Тъй като ние сме длъжни да пратим откупа — казах аз, — полага ни се да получим и малко информация. Съвсем сигурен ли сте, че нито вие, нито мис Лантис сте знаели къде отива мис Шърмън, когато е излязла с колата си онази вечер?
— Отговорих на всички въпроси, на които възнамерявах да отговоря — сряза ме Райс, като ми обърна гръб. — Полицията вече ме изтощи до смърт и да пукна, ако ви позволя да ме измъчвате още.
— Нямаме никаква представа — каза Лойд, — но Джойс често си тръгваше сама от студиото след работа. Шофирането нощем, изглежда, успокояваше нервите, й.
— Носеше ли със себе си някакъв багаж? — попитах аз.
Райс се обърна, за да се втренчи в мен.
— Да не би да намеквате, че жена ми ме е напуснала, когато е излязла?
— Половин милион долара е добра сумичка. Искам да се убедя, че е била отвлечена.
И Райс, и Мира Лантис застинаха. Лойд направи нетърпелив жест. Само Миклин остана равнодушен. Райс мръдна крачка напред и се изпречи пред мен, а бледите му очи святкаха.
— И какво точно искате да кажете с това?
— Искам да бъда сигурен, че тя не си е тръгнала и оставила бележката само за да ви обърка — отвърнах аз, като на свой ред се втренчих в него. — Искам да бъда сигурен, че някой, който знае за застраховката, не я е убил и сега не инсценира отвличане с цел да грабне лесно половин милион. Мис Шърмън не е застрахована срещу убийство, а само срещу отвличане. Също така искам Да бъда сигурен, че тя и вие не сте скроили тази работа, за да припечелите малко джобни пари. Това е, което искам да установя.
— Ах, ти…!
Райс успя да се овладее с усилие. Яростта, която припламна в очите му, изчезна, сякаш осъзна, че се впуска в много опасна територия.
— С други думи вие и вашата скапана компания бихте изклинчили от плащането на откупа, стига да можете — каза той, а гласът му не беше много стабилен.
— Това е идеята — отвърнах бодро аз. — Ние плащаме, само ако се налага, а аз още не съм убеден, че се налага. Бих искал да видя стаята на мис Шърмън.
— Един момент — намеси се Лойд. — Мога да разсея едно от съмненията, които ви измъчват. Съвсем невероятно е Джойс да е избягала. Тя е по средата на снимането на филм и е твърде отдадена на киното, за да се откаже от най-добрата роля в своята кариера. Не, не е избягала. В това съм напълно убеден.
— Сигурно ще загубите доста пари, ако снимането на филма се забави — казах аз.
— Хиляди. Работата е по-сериозна, отколкото можете да си представите. Вече сме похарчили три четвърти милион и ако тя не се намери, ще ги загубим. Тя трябва да бъде открита.
— Бих искал да видя стаята на мис Шърмън.
Мира Лантис тръгна към вратата. Последвах я по стълбите и по коридора към една голяма просторна стая, боядисана в зелен лак, с кафяви завеси, осветени огледала и легло с голяма възглавница в кафяво и зелено. Хубава стая за филмова звезда. Усетих, че ще се изгубя в нея.
— Тя взе ли със себе си някакъв багаж? — попитах аз, когато Мира щракна осветлението.
— Не.
Тя понечи да си тръгне, но аз се изпречих пред нея.
— И вие ли не знаете защо е излязла сама онази нощ?
Тъмните блестящи очи се взряха в моите. Тя се приближи още до мен.
— Пиеше като смок — каза тя меко. — През половината време не знаеше какво върши. Онази вечер беше пияна както всяка вечер. Не виждате ли, че те се опитват да скрият това? Често излизаше с колата и караше като луда. Те мислят само за филма. А трябваше да я настанят в болница.
Почесах се по врата и погледнах надолу към нея. Имаше такъв вид, от който ми мина през ум, че сигурно няма да ми издере лицето, ако я целуна.
— А, ето каква била работата… И от колко време продължава така?
— Месеци наред. Това може да е последният й филм. Почти през цялото време трябваше да я водят за ръка на снимачната площадка.
— Значи отвличането, е станало в удобно време?
Тя не каза нищо.
— Мислите ли, че е била отвлечена?