— Свети Петре! — експлодира Фаншоу. — Как ти хрумна това?
— От думите на мисис Хофман. Тя чула Хофман да иска пари от Джойс. Бил решен да изнудва Джойс. Той и тя били замесени в убийството на портиера на една административна сграда на 4-та улица.
— Джо Мейсън ли имаш предвид? — попита рязко Хакет. — Човекът, който беше наръган с нож в четвъртък вечерта?
— Да. Нощта на отвличането. Случайно бях в района онази вечер и видях една жена да излиза от алеята, водеща към вратата на Мейсън. Миришеше на парфюм „Джой“. В съседния китайски ресторант попаднах на Хофман. Поради някаква причина Джойс се интересувала от застрахователните полици на едно момиче на име Сюзън Джелърт. Джойс наела Хофман, за да открие къде се пазят полиците. Когато той ги намерил в кантората на нейния импресарио, Джойс отишла заедно с него да ги прегледа. Мейсън може би ги е чул да влизат. Той бил наръган, докато Хофман инсценирал грабеж в друга кантора, за да скрие истинския мотив на тяхното влизане.
— Искаш да ми кажеш, че Хофман е убил Мейсън ли? — попита Хекет.
Поклатих глава.
— Съвсем сигурен съм, че той не е знаел за смъртта на Мейсън до пристигането на црлицията.
— Тогава кой го е убил?
— Не проверихте ли онзи нож, който ви дадох?
Хакет се поколеба, после посегна към — телефона. Поговори, изслуша отговора и каза:
— Добре. Продължавай, Джак — и затвори.
Сивите му очи ме погледнаха твърдо.
— Къде намери този нож, Хармъс?
— С него е бил убит Мейсън, нали?
— Така изглежда. Съответства на раната, а и кръвта, която намерихме върху дръжката, съответства на кръвната група на Мейсън.
— Намерих го в спалнята на Джойс. Обзалагам се, че тя го е убила.
Тишината, която последва, беше наелектризирана.
— Можеш ли да го докажеш? — попита меко Хакет.
— Аз май не, но Хофман може. Секретарката на Джойс ми каза, че Джойс е алкохоличка. Докато претърсвах стаята й, открих достатъчно доказателства за това. Възможно е Мейсън да я е изненадал и тя да го е наръгала в пиянска паника.
Хакет потърка; синеещата си брадичка. Май не си падаше по тази идея.
— Да оставим това засега. Каква е онази Джелърт, за която говореше?
— Това е дълга история и някак се връзва с тази, макар че не знам как.
Разказах му за полиците за злополука. Дадох му всички факти, включително и за нашето посещение на Мъртвото езеро, но не му казах, че бяхме влизали в кантората на Дени.
— Но защо Джойс Шърмън би се интересувала о г тази жена? — попита Миклин. — Няма логика.
— Де да знаех. Ако разбера това, може и да ми стане ясно защо бяха издадени онези необикновени застрахователни полици.
— Ще търсим Хофман — каза Хакет. — С това ще започнем.
— Все още не разбирам защо твърдиш, че мис Шърмън не е била отвлечена — рече Фаншоу.
— Погледни нещата така — казах аз. — Представи си, че Хофман е решил да я изнудва за убийството на Мейсън. Джойс разбира, че той може да я ограби до шушка. Съгласява се да се срещне с него и да му даде каквото може, а после да изчезне. Не знам каква е банковата й сметка, но ако съдя по начина й на живот, съмнявам се да има много излишни пари. Ако изчезне, тя ще скъса с огромните приходи, с които е свикнала. Трябвало е да се измъкне, без да остане с празни ръце. Сеща се за застрахователната полица срещу отвличане. Половин милион е точно сумата, която й трябва. Разбира обаче, че няма да може да се справи сама. Решава да се свърже с Хофман. Срещат се и тя му казва за своя план. Написва бележката за откупа. Двамата оставят нейната кола на булевард Футхил и заминават с колата на Хофман. Сега им остава само да приберат откупа, да си поделят парите и да изчезнат. Как ти се струва тази идея?
— Ти си пълен с идеи — каза Хакет уморено. — Това са само предположения. Нямаме никакво доказателство. Не казвам, че не е станало така, но идеята не ме грабва. Ще търся Хофман. Той е ключът към всичко.
— Това ми харесва — рече Фаншоу. — Най-добре е веднага да кажем на Медъкс. Не виждам защо трябва да плащаме откупа сега. Ако на Лойд толкова много му трябва мис Шърмън, да даде сега парите, а ако отвличането се окаже истинско, ние ще ги върнем.
— Ние ще трябва да платим — казах аз. — Райс е разказал всичко на пресата. Не можем да си позволим да откажем при цялата тази публичност. Ще трябва да дадем откупа, освен ако не докажем, че тя е убила Мейсън, а за това имаме само три дни.
— Но ние сме го доказали, не е ли така? — каза Фаншоу. — Парфюма, визитката в чекмеджето, ножа в кутията за шапки. Какво повече искаш?
— Хиляди жени използват „Джой“ — казах аз, — а ножът и визитката може и да са били подхвърлени в стаята й. Това не е доказателство.