— Никакъв шанс — каза Хакет. — Ще те изпратят на другия край на страната, преди да получиш окончателните инструкции. Добре познавам похитителите. Те непрекъснато очакват капан.
— Защо не му дадем радиокола? — попита Миклин. — Така ще може да държи връзка с нас. Ще пуснем глутница коли на миля около него, но без да се виждат.
— Е, това вече е страшна идея — каза Медъкс. — Първата умна идея, която чувам. Какво ще кажеш, Хакет?
— Така е — каза Хакет. — Ще уредя всичко веднага. На никого нито дума за това Хармъс. Когато Миклин донесе откупа, ще ти докара една от най-бързите и добре екипирани полицейски коли. Ще наредя да демонтират антената на радиото. Не бива да се издаваме с нищо.
— Добре — казах аз. — Е, ако това е всичко, да тръгвам.
Като пресичах тротоара към мястото, където бях оставил колата си, наскочих на Алън Гудиър, който бързаше за кантората на Фаншоу.
— Хей, здрасти — спрях се аз. — Пожелай ми късмет. Отивам у Шърмън. Очакваме инструкциите за откупа.
— Значи не са я открили?
— Не, нито пък Хофман.
— Значи ще платим? — Той изглеждаше блед и разтревожен. — Иска ми се никога да не ми бе хрумвало да й продавам тази полица.
— Остави това. Послушай ме и не влизай там, освен ако не ти се налага. Медъкс е вътре и както обикновено се е разбеснял като див бивол.
Гудиър направи гримаса.
— Тогава няма да влизам. Дойде ми до гуша от него. Какъв шанс имаме да проследим парите, Стив?
— Искаш да кажеш като излязат от ръцете ми ли? Никакъв шанс Банкнотите са твърде дребни. Фаншоу дори нямаше време да им вземе номерата.
— Значи, ако похитителите не бъдат хванати, ще загубим всичко?
— Май да, но такъв е животът. Поне получихме доста безплатна реклама.
— Полицията не може ли да им скрои някакъв капан? Сигурно може да се направи нещо.
— Ще ми дадат радиокола — казах аз, — но си дръж езика зад зъбите. С малко късмет може и да ги сгащим. Ще бъда във връзка с полицията, която ще се движи само на около миля от мен, но без да се вижда.
Лицето на Гудиър светна.
— Това е хитро, но внимавай, Стив. Звучи малко опасно.
— Е, май все някак трябва да си изкарвам парите. Сетих се какво исках да те попитам. Когато си говорил с мис Шърмън, тя как ти се стори?
— В какъв смисъл?
— Чух, че е безнадеждна алкохоличка. Видя ли ти се такава?
Той поклати глава.
— Не забелязах нищо подобно. Изглеждаше напълно разумна, когато говорехме по работа.
— Видя ли секретарката й: тъмнокосо момиче с тънка талия и вид на мексиканка?
— О, да. Тя ме заведе при мис Шърмън.
— Значи тя знае, че мис Шърмън е сключила тази полица? Гудиър отново поклати глава.
— Тя знаеше, че ще говоря за подновяването на застраховката срещу грабеж и пожар. Не знаеше нищо за новата застраховка.
Изпухтях.
— Ужасно нещо е да си детектив. Удрям на камък по 10 пъти на ден. Е, хайде. Трябва да бързам.
— Желая ти късмет, Стив. Искаше ми се да дойда с теб. Чувствам се отговорен.
— Остави това — казах аз, потупах го по рамото и влязох в колата.
След десетина минути стигнах жилището на Шърмън. Беше 6 и петнадесет. Двама строги на вид полицаи пазеха главния вход. Пуснаха ме, след като доказах кой съм.
Пери Райс, облечен в бели спортни панталони и фланелка без ръкави, крачеше нагоре-надолу по терасата.
— Качвайте се — викна той, като се наведе над перилата. — Имате ли някакви новини?
— Никакви, обадиха ли се вече?
— Не. — В очите му имаше трескав блясък, а пръстите му нервно потрепваха. — Носите ли парите?
— Готови са. В момента са в кантората на нашия филиал. Щом се обадят похитителите, Миклин ще ги докара.
— В дребни банкноти, както казаха ли?
— Да.
Той извади кърпичка и изтри лицето си.
— Добре. Не искам нещо да се обърка. Искам жена ми да се върне.
Изсумтях и погледнах с надежда към една маса, отрупана с питиета. Той проследи погледа ми.
— Налейте си — каза ми рязко. — Ще трябва да ме извините. Имам да върша много неща.
Той тръгна по терасата и изчезна през рамката на прозореца.
Налях си голямо уиски със сода и седнах. На терасата беше много тихо и горещо. Изгледът към градината щеше да задържи вниманието ми, ако нямах на главата си толкова неща. Чудех се — ако Джойс Шърмън наистина беше убила Мейсън — как ли ще преживее загубата на целия този лукс и къде ли се крие. Седях замислен около половин час, после осъзнах, че времето си тече, а на мен ми става нетърпимо горещо и реших да потърся някого, с когото да поговоря — за предпочитане Мира Лантис или който и да е, вместо да чакам тук сам.