— Няма как да стане. Освен това и ние, както и вие, сме загрижени за връщането на съпругата ви.
Той ме загледа втренчено, промърмори нещо под носа си и излезе.
Отидох на терасата. След 10 минутно чакане видях една кола да се приближава бързо по алеята. Изтичах надолу по стълбите да я посрещна.
Миклин и Медъкс слязоха. На задната седалка можах да видя двата куфара с парите.
— О’кей — каза Миклин. — Тръгвай. Дръж връзка с нас. Ще бъдем точно зад теб, но без да се виждаме. Ако имаме късмет, може да го хванем.
Качих се в колата.
— Ще ви се обадя в Елмо Спрингс… — започнах, когато внезапно се появи Райс. Преди Миклин да успее да го спре, той отвори широко вратата на колата и погледна свирепо към късовълновия радиоапарат.
— А, това гласите, значи? — изръмжа той. — Дявол да го вземе! Не ви ли казах да не се правите на хитри! Излизайте от тази кола!
— Стой си там! — излая Медъкс и го бутна назад. — Аз дърпам конците тук. Това са наши пари и…
— Той няма да тръгне с тази кола! — беснееше Райс и се бореше да стигне до мен. — Ако нещо се случи с Джойс…
Запалих колата, обърнах бързо и изчезнах надолу по алеята, като оставих Медъкс и Миклин да се оправят с Райс.
Наближаваше 7 часа, когато напуснах жилището на Шърмън. Попаднах в доста тежък трафик в Лос Анжелос, което ме позабави, но щом излязох от града и тръгнах по шосето, започнах да наваксвам. По дългия лъкатушещ планински път беше трудно да се кара бързо, но аз поддържах добра средна скорост и на половината път имах вече 10 минути аванс.
Спрях на една пуста отсечка от пътя, за да се запозная с радиоапарата. Изправих късата стоманена антена и изпратих позивен сигнал. Хакет отговори почти веднага.
— Аз съм точно извън Ла Канада — казах в микрофона. — Само проверявам да видя дали мога да боравя с това нещо.
— Чувам те добре — избумтя гласът на Хакет. — Продължавай. Ние сме на около половин миля зад теб.
— Следващия път ще ви се обадя от Елмо Спрингс.
Изключих, свалих антената и продължих по магистралата Анджелис Крест към Кейджън. Оттам пътят беше по-лесен и се движех добре, като пристигнах в Елмо Спрингс 5 минути по-рано от предвиденото. В далечния край на главната улица забелязах триъгълен знак от сини неонови светлини.
Влязох в късата алея на зле осветената бензиностанция. Това беше самотно местенце с три помпи и една барака, която служеше за офис.
Приближи се служител с бяло сако.
— Напълни догоре — казах аз и излязох от колата да се разтъпча. — Името ми е Хармъс. Очаквам съобщение от един човек, който каза, че ще го остави тук. Получавали ли сте нещо?
— Разбира се — каза служителят. — Имам писмо за вас. Ще го донеса.
Той влезе в бараката и веднага се върна с един плик, адресиран до мен с главни печатни букви. Взех го и се отдалечих от колата към единствената лампа над бараката.
Бележката беше кратка:
„Продължавай към Каньон Пас. Следващи инструкции — под един камък в основата на знака за магистрала.“
Пъхнах бележката в джоба си и се върнах при служителя, който завинтваше капачката на резервоара.
— Как изглеждаше човекът, който ти даде бележката? — попитах.
— Не го видях. Преди половин час се обадиха по телефона, за да ми кажат, че тук е оставена бележка за вас. След 10 минути намерих бележката на бюрото си, заедно с няколко долара. Малко мистериозно, нали?
— Да. Сигурен ли си, че не си го видял? Би могъл да изкараш 10 долара, ако го беше видял.
Лицето на служителя помръкна.
— Честна дума, господине, не го видях. Леле! 10 долара!
Дадох му 5 долара.
— О’кей и благодаря. Как да стигна до Каньон Пас?
Той ме упъти.
— Колко далече е според теб?
— Около 30 мили. Щом излезете от главния на планинския път, не можете да го изпуснете. Има само един път дотам.
Благодарих му отново и потеглих. Когато изминах 1 миля, спрях, излязох от колата, нагласих антената и се обадих на Хакет.
— Отправям се към Каньон Пас — казах, когато се свързах с него. — Имам писмени инструкции, но служителят не е видял човека, който е оставил бележката. Знаеш ли къде е Каньон Пас?
Хакет изруга тихо.
— Знам го. Дотам има само един път и няма как да се скрием. Това приятелче има акъл. — Не можем да те последваме, Хармъс, без да се издадем. Ще ни види.
— Докато стигна там, съвсем ще се стъмни. И сега е доста тъмно. Няма ли да се справите без фарове?
— Никакъв шанс. Чакай да видиш какъв е пътят. И с фарове е лошо, а без тях е направо самоубийство.
— Тогава какво ще правите?
— Ще чакаме долу. Ще изпратя 3 коли да заобиколят планината, за да блокират другия край на пътя, но дотам е доста далеч и не смятам, че ще стигнат навреме.