— Какво точно търсиш, Стив?
Свих рамене.
— Не знам, но искам да съм сигурен, че Джойс и Сюзън наистина са живели заедно. В една такава работа, ако човек се поразрови внимателно, не се знае какво може да изскочи.
— Ще го направя. Ще тръгна още утре сутринта. А сега искам да знам всичко, което ти се е случило на теб. Имаме целия следобед, така че недей да пестиш детайлите.
— Настани се удобно — казах аз и посегнах за цигара. — Ще ни отнеме доста време. — И аз се впуснах в разказване на историята за плащането на откупа, търкалянето ми надолу от планинския път, убийството на мисис Хофман, доказателството, което бях намерил за връзката между Джойс Шърмън и убийството на Мейсън и накрая за убийството на Хофман.
Всичко това отне много време, а нашият разговор след това отне даже повече.
III
На следващата сутрин Хелън замина за Сан Бернадино. Сърбеше ме да тръгна с нея, но Фаншоу настоя да остана в Лос Анжелос, в случай че полицията открие нещо ново за отвличането. Нямаше какво да правя, освен да чакам, и аз открих, че това е отчайващо скучна работа.
Както и да се опитваше, полицията не успя да разбере нищо за отвличането. Обикновено някой от престъпния свят имаше информация и ни осведомяваше, но този път нямаше такъв, явно защото това не беше работа на престъпния свят. Подозренията сочеха Пери Райс, но не можахме да открием нищо, което да му лепнем.
Той не направи никакъв опит да се свърже с похитителя. Следяха го денем и нощем, но не предприе нито една подозрителна стъпка. Единственото, което ни окуражи, беше, че отмени пътуването си до Париж. Този ход сочеше, че не е успял да се свърже с другия и да получи своя дял от откупа. Това бе мое предположение, но не можехме да го докажем.
Мира Лантис продължаваше да живее с него, уж като негова секретарка, но ние добре знаехме като каква, въпреки че и тук не можехме да направим нищо.
Всяка сутрин посещавах полицията, а после отивах при Фаншоу. Измина един ден, измина втори. Хелън ми телефонираше всяка вечер. Досега не беше открила нищо сензационно. Все още търсеше хотела, в който Джойс Шърмън бе работила, когато Райс я открива. Това беше бавна работа и за нейна изненада, както и за моя, никой, изглежда, не знаеше, че прочутата филмова звезда някога бе работила в Сан Бернадино като администраторка.
Нещата се задвижиха на третия ден. Бях започнал деня както обикновено, като станах след 8 часа, закусих без да бързам и после се разположих в полупразното фоайе да прегледам вестниците.
Шарех с поглед по заглавията от половин час, когато едно малко съобщение, забутано в дъното на страницата привлече вниманието ми. Прочетох заглавието, като умът ми още блуждаеше другаде, минах на друг параграф, после изведнъж, стреснат, го прочетох отново.
Второто прочитане беше като юмрук в лицето ми.
ТРАГИЧЕН КРАЙ НА ТАНЦЬОРКА СЪС ЗМИИ. УМРЯЛА ОТ ЗАГУБА НА КРЪВ НА САМОТЕН ОСТРОВ.
След две секунди препусках като лунатик към колата си.
ДЕВЕТА ГЛАВА
I
Когато влязох, атмосферата в кантората на Фаншоу беше заредена с напрежение. Медъкс седеше на бюрото на Фаншоу и за разнообразие този път не ревеше от ярост, но в очите му имаше израз, който предвещаваше беда за някого.
Фаншоу стоеше до прозореца, като тръскаше нервно цигарата си и ръсеше пепел по килима. Изглеждаше облекчен да ме види.
— Чете ли това? — озъби се Медъкс и почука вестника върху бюрото си.
— Да — отвърнах аз, дръпнах с крак един стол и седнах. — Не ни съобщава много, но, изглежда, нашите полици започват да ни излизат малко скъпички.
— Значи мислиш, че ще има иск?
— Не знам, но загубата на кръв не е сред причините за смърт, изброени в полиците. Докато не чуя подробностите, не отхвърлям възможността за предявяване на иск.
— Имам подробностите — каза Медъкс. — Току-що ги получих от Прес Асосиейшън. Момичето е умряло вчера следобед. Явно е стояла на острова с Кон, докато е чакала да замине за Ню Йорк. Кон твърди, че е отишъл на другия бряг малко след 10 часа сутринта. Сюзън му казала, че ще почисти хижата, докато него го няма. Искала да измие прозорците и помолила Кон да й даде стълба. Той й казал къде да я намери, но я предупредил, че не е безопасна. Единият й крак едвам се крепял. Но тъй като прозорците не били по-високи от 7 фута, тя отвърнала, че нямало да падне от високо. Кон й казал да прави каквото иска — Медъкс спря, за да отхапе края на една пура. Запали я, пропъди дима и продължи: — Тя се заела с прозорците чак следобед. Точно миела единия от тях, когато кракът на стълбата се счупил и тя паднала върху прозореца. Инстинктивно се опитала да се предпази, като сложила ръцете си върху стъклото. То се счупило и направило дълбоки рани върху китките й, като срязало артериите.