— Какво да направя с празненството, което все още продължава — да кажа ли на хората какво се е случило, да го прекратя ли или пък нещо друго?
Инспектор Бланд се позамисли.
— Какво сте направили досега, сър Джордж? — попита той.
— Нищо не съм им казал. Всички шушукат, че се е случило някакво произшествие. Само това. Мисля, никой не подозира, че е… ъ-ъ… извършено убийство.
— Тогава оставете нещата така — реши Бланд. — Според мен новината бързо ще се разпространи — цинично добави той. После замълча, преди да попита отново: — Колко души мислите, че участват в празника?
— Около двеста — отвърна сър Джордж, — постоянно прииждат още. Изглежда, хората идват от доста далече. В действителност празненството е много успешно. Дяволски неприятна история.
Инспектор Бланд си направи извода, че сър Джордж има предвид убийството; а не успеха на празненството.
— Около двеста души — замислено рече той, — и предполагам, всеки от тях е могъл да го направи.
Той въздъхна дълбоко.
— Сложно е — съчувствено каза сър Джордж. — Но не виждам никаква причина, който и да го е извършил. Цялата история ми се струва нелепа — не разбирам защо някой ще реши да убие момиче като Марлийн.
— Какво можете да ми кажете за момичето? Доколкото научих, е оттук, нали?
— Да. Семейството му живее в една от къщичките при кея. Баща му работи в местна ферма, мисля, че на Патърсънови — после допълни: — Днес майка му е тук на празника. Мис Бруис, моята секретарка, може да ви разкаже много по-добре за всичко, отколкото аз. Тя отведе жената и й даде чай.
— Чудесно — одобри инспекторът. — Още не са ми ясни всички обстоятелства, свързани с убийството, сър Джордж. Какво е правило момичето там, под навеса за лодките? Разбрах, че се провежда някаква игра — търсене на убиец или на съкровище.
Сър Джордж кимна.
— Да. Всички решихме, че ще бъде интересно. Ала сега ми се струва, че не е било толкова умно. Но мис Бруис може да ви разкаже всичко по-добре от мен. Да ви я пратя ли? Освен ако преди това не искате да чуете нещо друго от мен.
— Засега не, сър Джордж. Може би по-късно ще имам още въпроси към вас. Ще ми е необходимо да поговоря с някои хора. С вас, с лейди Стъбс и с хората, открили трупа. Едната, доколкото разбрах, е писателката, измислила търсенето на убиеца, както го нарекохте.
— Точно така. Мисис Оливър. Мисис Ариадни Оливър.
Инспекторът вдигна учудено вежди.
— О, тя ли била! — възкликна той. — Доста четена писателка е. И аз съм чел много от книгите й.
— По-разстроена е — обясни сър Джордж, — което е нормално според мен. Да й предам ли, че искате да я видите? Не знам къде е жена ми. Напълно ми изчезна от погледа. Сигурно е някъде между тия двеста-триста души, но тя няма да е в състояние да ви каже кой знае какво. За момичето, де. С кого искате да разговаряте най-напред?
— Най-добре да говоря първо със секретарката ви мис Бруис, а после с майката на момичето.
Сър Джордж кимна и излезе от стаята.
Местният полицай, Робърт Хоскинс, му отвори вратата и я затвори след него. После реши да се обади явно за да разясни някои от нещата, споменати от сър Джордж.
— На лейди Стъбс — рече той — й липсва нещо тук. — Полицаят посочи главата си. — Мъжът й затова каза, че тя няма да ви помогне много. Просто е шантава.
— Местно момиче ли е?
— Не. Някаква чужденка. Казват, че е цветнокожа, но аз не мисля така.
Бланд кимна. Мълча известно време, като драскаше с молив по листа хартия пред себе си. После зададе въпрос, който явно бе съвсем неофициален:
— Кой го е направил, Хоскинс?
Ако някой имаше някаква представа какво става, помисли си Бланд, то това бе полицаят Хоскинс. Той бе любознателен и се интересуваше от всичко и от всекиго. Неговата жена си падаше клюкарка, което наред с положението му на местен полицай му даваше огромни възможности за информация от личен характер.
— Мен ако питате, не е тукашен. Не може да е местен човек. Тъкърови са съвсем порядъчни. Добро и уважавано семейство. Имат общо девет деца. Две от по-големите момичета са омъжени, единият от синовете е във флота, вторият е войник, а третата дъщеря е фризьорка в Торки. Имат още три по-малки деца — две момчета и едно момиче — той замълча, размишлявайки. — Не може да се каже, че са умни, но мисис Тъкър поддържа къщата — навсякъде свети от чистота, тя самата е от семейство с единайсет деца. При нея живее и възрастният й баща.
Бланд мълчаливо изслуша обясненията му. Хоскинс просто му говореше за общественото положение на семейство Тъкър.
— Затова ви казвам, че не е бил тукашен — продължи Хоскинс. — Най-вероятно е някой от ония, дето отсядат в общежитието в Худаун. Сред тях има доста странни птици, правят какво ли не. Ще останете изненадан, ако ви кажа какво съм ги виждал да вършат в храстите и в гората! Всякакви безобразия, каквито се вършат в колите по паркингите из градовете.