Полицаят Хоскинс вече бе станал истински специалист по въпросите на сексуалните „прояви“. Те запълваха почти изцяло разговорите му след дежурство, когато си пиеше халбата бира в „Бичето и мечката“.
— Според мен не е имало нищо от този род. Лекарят ще ни каже, разбира се, щом свърши с огледа — рече Бланд.
— Да, сър, това ще определи той. Но мисълта ми е, че човек никога не може да бъде сигурен за чужденците. Във всеки момент могат да направят някоя беля.
Инспектор Бланд въздъхна и си помисли, че нещата не са толкова прости. За полицая Хоскинс бе съвсем удобно да обвини „чужденците“.
Вратата се отвори и в стаята влезе лекарят.
— Свърших си работата — съобщи той. — Да я откарат ли? Другите екипи си прибраха нещата.
— Сержант Котръл ще се погрижи за това — реши Бланд. — Е, докторе, какво установихте?
— Всичко е съвсем ясно — каза лекарят. — Няма никакви усложнения. Удушена е с въже за простиране. По-просто не може и да бъде. Не е имало никаква съпротива преди убийството. Според мен детето не е разбрало какво става.
— Има ли следи от насилие?
— Никакви. Няма нищо, което да показва, че момичето е било изнасилено или е оказало съпротива.
— В такъв случай престъплението не е от сексуален характер, нали?
— А, не — после лекарят добави: — Според мен момичето не е било особено привлекателно.
— Занимаваше ли се с момчета?
Въпросът на Бланд бе отправен към полицая Хоскинс:
— Не бих казал, че й обръщаха голямо внимание — отговори Хоскинс — макар че на нея сигурно щеше да и е приятно, ако я задяваха.
— Може би — съгласи се Бланд.
Сети се за купчината комикси в стаичката под навеса и трудно разбираемите драсканици по полетата на списанията: „Джони ходи с Кейт“, „Джорджи Порджи се целува с туристки в гората“. Каза си, че момичето явно си е мислело за подобни неща. Макар че, общо взето, изглеждаше невероятно смъртта на Марлийн Тъкър да е свързана със секс. Но пък човек не можеше да бъде сигурен за тези неща… Имаше всякакви извратени криминални типове — мъже, обладани от прикрита страст да убиват още неузрели девойки. И някой от тях може би се бе появил в околността през отпускарския сезон. Бланд почти бе уверен, че е така — не виждаше друго разумно обяснение за подобно безсмислено престъпление. Реши, че все пак още са в началото на разследването и е най-добре да изслуша първо какво ще му кажат всички.
— А кога е настъпила смъртта? — попита той. Лекарят погледна часовника на стената, а после и своя часовник.
— Сега е малко след пет и половина — рече той. — Да кажем, че съм я видял към пет и двайсет — беше мъртва от около час. Умряла е някъде между четири и пет без двайсет. Ще ви съобщя по-точно след аутопсията — после продължи: — Ще получите пълното заключение с най-подробни обяснения, както си му е редът. Аз си тръгвам. Трябва да посетя няколко пациенти.
Той излезе от стаята, а инспектор Бланд нареди на Хоскинс да извика мис Бруис. Настроението му малко се подобри, когато тя влезе в стаята. Експедитивността й си личеше от пръв поглед. От нея би могъл да получи недвусмислени отговори, точност по отношение на времето без никакви неясноти.
— Мисис Тъкър е в моята стая — каза мис Бруис, докато сядаше. — Съобщих й новината и й дадох чай. Тя, разбира се, е много разстроена. Искаше да види тялото на момичето, но я убедих да не го прави. Мистър Тъкър свършва работа в шест часа и ще дойде тук при жена си. Наредих да го открият, когато дойде, и да го доведат. По-малките деца още са на празненството, има човек, който ще ги наблюдава.
— Отлично — одобри инспектор Бланд. — Реших, че преди да се видя с мисис Тъкър, ще е добре да изслушам вас и лейди Стъбс.
— Не зная къде е лейди Стъбс — студено отвърна мис Бруис. — Тържеството сигурно й е омръзнало и тя се е уединила някъде, но едва ли ще ви каже нещо повече от мен. Какво искате да знаете по-точно?
— Първо искам да науча всички подробности за това търсене на убиеца и как е било решено да участва и малката.
— Съвсем просто.
Мис Бруис разясни кратко и ясно как им е хрумнало търсенето на убиеца да е основна атракция на увеселението и как са ангажирали известната писателка мисис Оливър да съчини сценария и описа набързо играта.
— Първоначално — добави мис Бруис — ролята на жертвата, трябваше да играе мисис Алек Леги.
— Мисис Алек Леги ли? — попита инспекторът. Полицаят Хоскинс се намеси, за да му обясни.