— Тя и съпругът й мистър Леги са наели вилата на Лодърс, розовата, долу до Мил Крийк. Дойдоха преди месец. Наели са я за два-три месеца.
— Ясно. И вие казвате, че според първоначалния план мисис Леги е трябвало да бъде жертвата, така ли? Защо са я заменили?
— Ами една вечер мисис Леги ни гледаше на всички на ръка и го правеше толкова добре, че решихме да поставим и палатка за гадателка като допълнителна атракция, а мисис Леги да се облече в екзотични дрехи, да се казва мадам Зулейка и да гадае срещу половин крона. Мисля, че не е незаконно, инспекторе? Нали тия неща се правят на подобни празненства?
Инспектор Бланд се подсмихна.
— Гледането на ръка и томболите невинаги се приемат на сериозно, мис Бруис — каза той. — От време на време ни се налага… ъ-ъ… да наказваме някого за назидание.
— Но обикновено сте тактични, нали? Ето как стана всичко. Мисис Леги се съгласи да ни помогне, като стане гадателка, и трябваше да намерим някой друг, който да играе ролята на жертвата. За организирането на празника бяхме повикали на помощ местните скаути и май някой предложи да използваме едно от момичетата.
— Кой именно направи предложението, мис Бруис?
— Наистина не мога да се сетя кой… Струва ми се, мисис Мастъртън, съпругата на депутата. Не, може да е бил и капитан Уорбъртън… Наистина не съм сигурна. Но както и да е, някой го предложи.
— Дали има причина да бъде предложено точно това момиче?
— Н-не, едва ли. Семейството му живее под наем в имението, а майка му, мисис Тъкър, понякога идва да помага в кухнята. Не знам защо се спряхме именно на него. Може би сме се сетили първо за неговото име. Помолихме го и то с радост се съгласи.
— Значи пожела да участва, така ли?
— О, да, мисля, че се чувстваше поласкано. Бе доста глуповато — продължи мис Бруис, — не би могло да изиграе някаква роля или нещо такова. Но в случая всичко бе много просто, а пък детето сметна, че е било избрано измежду всички останали и затова му бе много приятно.
— Какво точно трябваше да върши?
— Да стои в стаичката под навеса. Щом чуеше, че някой се приближава към вратата, трябваше да легне на пода, да сложи въжето на шията си и да се преструва на умряло.
Гласът на мис Бруис звучеше спокойно и делово. Фактът, че момичето, което е трябвало да се преструва на умряло, действително е било намерено мъртво, сякаш в този миг не я тревожеше никак.
— Доста отегчително е за едно дете да прекара по подобен начин следобеда, вместо да бъде на празника — забеляза инспектор Бланд.
— И аз мисля така — съгласи се мис Бруис, — но човек не може да получи всичко, което му се иска, нали? А на Марлийн й харесваше да бъде жертвата. Това я караше да се чувства някак си друга. Беше си взела цял куп вестници и списания, за да не скучае.
— А сигурно и нещо за ядене, нали? — попита инспекторът. — Забелязах, че там има чиния и чаша.
— А, да, получи-една чиния, пълна със сладкиши, и сироп от малини. Аз й ги занесох.
Бланд я погледна настойчиво.
— Вие ли? Кога?
— Някъде следобед.
— В колко часа по-точно? Можете ли да си спомните? Мис Бруис се замисли за миг.
— Чакайте да се сетя. Провеждаше се конкурсът за най-оригинално облечено дете, имаше малко забавяне — не можеха да открият лейди Стъбс, но я замести мисис Фолиът и всичко продължи… Да, трябва да е било — почти съм сигурна — около четири и пет, когато взех сладкишите и плодовия сок.
— И сте ги занесли до навеса. В колко часа стигнахте там?
— Ами, за да отидеш долу, при навеса, са необходими около пет минути — мисля, че съм била там към четири и петнайсет.
— И в четири и петнайсет Марлийн Тъкър е била жива и всичко е било наред, така ли?
— Да, разбира се — отговори мис Бруис, — и нямаше търпение да узнае как напредват участниците в търсенето на убиеца. Само че аз не можах да й кажа нищо. Бях много заета с другите прояви на поляната, но знаех, че доста хора са се записали за участие. Двайсетина-трийсет. А може би и доста повече.
— Как заварихте Марлийн, когато отидохте при навеса?
— Нали току-що ви казах.
— Не, не, нямам предвид това. Питам ви дали лежеше на пода и се преструваше на умряла, когато отворихте вратата?
— О, не — отговори мис Бруис, — защото й извиках, преди да вляза. Тя отвори вратата, а аз внесох чинията и я сложих на масата.
— В четири и петнайсет — повтори Бланд, записвайки си в бележника — Марлийн Тъкър е била-жива и всичко е било наред. Вие, естествено, разбирате, мис Бруис, че това е много важна подробност. Напълно ли сте сигурна за часа?
— Не мога да бъда абсолютно сигурна, тъй като не съм гледала часовника, но малко преди това гр погледнах и според мен бе точно толкова — после изведнъж проумя защо я пита инспекторът и допълни: — Да не искате да кажете, че е станало малко след като…