— Моля ви се!
Инспекторът вдигна ръка. Бе замаян.
Мисис Оливър послушно млъкна. Явно би могла да продължи в същия дух още доста дълго, макар на Бланд да му се струваше, че тя вече е изчерпала всички възможни версии — правдоподобни и неправдоподобни. От целия богато изложен материал той се хвана за едно-единствено изречение.
— Мисис Оливър, какво имахте предвид, когато казахте „човекът с моторницата“?
— Някой спомена, че е дошъл с моторница — отвърна мисис Оливър. — Не помня кой. Става въпрос за човека, за когото говорехме на закуска — добави тя.
— Моля ви!
В гласа на инспектора вече се долавяше молба. Досега не бе имал представа как изглеждат авторите на криминални романи. Знаеше, че мисис Оливър е написала четирийсет, че и повече книги. Но в момента му се струваше странно, че не е сътворила сто и четирийсет. Попита я с глас, който не търпеше възражения:
— Каква е тая история с човека, дошъл с моторница по време на закуска?
— Не е дошъл по време на закуска с моторница — уточни мисис Оливър, — ас яхта. Но нямам предвид това. Става въпрос за едно писмо.
— Е, хайде да се разберем! — настоя Бланд. — За яхта или за писмо?
— За писмо — рече мисис Оливър, — адресирано до лейди Стъбс. От братовчед й с яхтата. И тя изглеждаше изплашена.
— Изплашена ли? От какво?
— От него, предполагам — каза мисис Оливър. — Всички го забелязаха. Бе ужасена от него и не искаше той да идва тук, мен ако питате, затова се крие сега.
— Крие ли се? — попита инспекторът.
— Ами няма я никъде — рече мисис Оливър. — Всички я търсят. И според мен се крие, защото се страхува от него и не иска да го види.
— Кой е този човек? — настоя инспекторът.
— По-добре питайте мосю Поаро — предложи мисис Оливър. — Защото не аз, а той говори с него. Името му е Естебан — не, не е така, Естебан е името на героя от моя сценарий. Казва се Де Суса, Етиен де Суса.
Но вниманието на инспектора бе привлечено от другото име.
— Кой, казахте? — попита той. — Мистър Поаро ли?
— Да. Еркюл Поаро. Беше с мен, когато открихме трупа.
— Еркюл Поаро… Колко интересно. Дали не е същият човек? Дребен белгиец с много големи мустаци, нали?
— С огромни мустаци — съгласи се мисис Оливър.
— Да. Познавате ли го?
— Не съм го виждал от доста години. По онова време бях млад сержант.
— При разследване на убийство ли сте се запознали?
— Да. Той пък какво прави тук?
— Трябваше да връчи наградите — обясни мисис Оливър.
Преди да каже това, се поколеба за малко, но инспекторът не го забеляза.
— И той беше с вас, когато открихте трупа — продължи Бланд. — Хм, бих искал да поговоря с него.
— Да го извикам ли?
Мисис Оливър прихвана с надежда пурпурните си одежди.
— И нищо повече ли не можете да добавите, мадам? Нищо което според вас ще ни помогне по някакъв начин?
— Мисля, че не — отвърна мисис Оливър. — Не знам нищо. Както ви казах, бих могла да си представя някакви подбуди…
Инспекторът я прекъсна. Нямаше желание да слуша и занапред въображаемите отговори на мисис Оливър. Бяха прекалено объркани.
— Благодаря ви много, мадам — бързо рече той. — Ще ви бъда твърде задължен, ако помолите мосю Поаро да дойде и да си поговорим.
Мисис Оливър напусна стаята. Полицаят Хоскинс попита с интерес:
— Кой е този Поаро, сър?
— Вие сигурно бихте го описали като, много забавен човек — каза инспектор Бланд. — Прилича на смешен французин от някой мюзикъл, но всъщност е белгиец. Ала въпреки смешния вид мозъкът му работи. Сигурно вече е доста възрастен.
— А какво ще правим с този Де Суса? — попита полицаят. — Мислите ли, че е замесен, сър?
Инспектор Бланд не чу въпроса. Бе поразен от факта, че едва сега започва да осъзнава нещо, което му бе споменавано на няколко пъти.
Ядосаният и възбуден сър Джордж пръв бе казал: „Не знам къде е жена ми. Напълно ми изчезна от погледа“. После мис Бруис бе подхвърлила презрително: „Не зная къде е лейди Стъбс. Тържеството сигурно й е омръзнало“. А ето сега и мисис Оливър с нейната теория, че лейди Стъбс се крие.
— А? Какво? — разсеяно рече Бланд. Полицаят Хоскинс се прокашля.
— Питах ви, сър, дали мислите, че е замесен Де Суса — който и да е той.
Полицаят очевидно бе доволен, че се е намерил конкретен чужденец, когото да обвинят, вместо многото неопределени чужденци. Но мислите на инспектор Бланд бяха насочени другаде.
— Трябва да видя лейди Стъбс — рязко каза той. — Намерете я. Ако я няма, започнете да я търсите.
Хоскинс бе леко озадачен, но послушно излезе от стаята. Спря се на прага и отстъпи малко назад, за да пропусне Еркюл Поаро. Преди да затвори вратата, полицаят изгледа с неприкрит интерес новодошлия.