— Да съм видял някого ли? Не. Трябва ли да съм видял някого?
— Не е изключено. Слушайте, мистър Де Суса, днес следобед убитото момиче е било под навеса за лодки. Било е убито там, и то вероятно по времето, когато сте минавали.
Де Суса отново повдигна учудено вежди.
— Да не предполагате, че съм бил свидетел на убийството?
— Убийството е било извършено под навеса, но е възможно да сте видели момичето — то може да е погледнало през прозореца или пък да е излязло на балкончето. Ако сте го видели, поне ще уточним часа на смъртта му. Ако все още е било живо, когато сте минавали…
— Аха. Разбирам. Но защо питате точно мен? Има толкова много лодки, които се движат до Хелмът и обратно. Туристически параходчета. Непрекъснато минават. Защо не попитате тях?
— Ще разпитаме и тях — каза инспекторът. — Не се безпокойте, ще ги разпитаме. Тогава да разбирам ли, че не сте видели нищо необичайно при навеса?
— Абсолютно нищо. По нищо на личеше, че там има някой. Аз, естествено, не съм се взирал кой знае колко, а и не минах съвсем близо. Дори, както предполагате, някой да е гледал през прозореца, нямаше да го забележа — той добави любезно: — Много съжалявам, че не мога да ви помогна.
— О, няма защо — отвърна учтиво инспектор Бланд, — ние не се и надявахме особено. Има още някои дребни неща, мистър Де Суса, за които искам да ви попитам.
— Слушам ви.
— Сам ли пристигнахте или с вас на това плаване има приятели?
— Доскоро с мен имаше приятели, но през последните три дни съм сам — ако не броим екипажа, разбира се.
— А как се казва яхтата ви, мистър Де Суса?
— „Есперанс“.
— Доколкото знам, лейди Стъбс ви е братовчедка. Де Суса сви рамене.
— Далечна. Нали знаете, на островите има много бракове между роднини. Ние всички сме братовчеди. Хати ми е втора или трета братовчедка. Не съм я виждал от много малка — беше четиринайсет-петнайсетгодишна.
— И решихте да я изненадате с посещението си днес.
— Едва ли би било изненада, инспекторе. Бях и писал.
— Зная, че тази сутрин е получила писмо от вас, но за нея е било изненада, когато е научила, че сте в страната.
— О, грешите, инспекторе. Писах на братовчедка си — чакайте да видя, преди три седмици. Писах и от Франция малко преди да тръгна насам.
Инспекторът остана изненадан.
— Писали сте й от Франция и сте я уведомили, че възнамерявате да я посетите, така ли?
— Да. Съобщих й, че тръгвам на плаване с яхтата, че вероятно ще пристигна в Торки или Хелмът около днешна дата и по-късно ще се обадя кога точно ще бъда тук.
Инспектор Бланд го гледаше втренчено. Думите на младежа бяха в пълно противоречие с това, което му казаха другите за писмото, получено от Етиен де Суса по време на закуската. Имаше няколко свидетели, заявили, че лейди Стъбс е била изненадана, разтревожена и очевидно изплашена от съдържанието на писмото. Де Суса спокойно издържа погледа на Бланд. Усмихнат леко, почисти някаква прашинка от коляното си.
— Лейди Стъбс отговори ли на първото ви писмо? — попита инспекторът.
Де Суса се поколеба, преди да отговори:
— Много ми е трудно да си спомня… Не, мисля, че не отговори. Но и не беше необходимо. Непрекъснато пътувах и нямах постоянен адрес. А освен това братовчедка ми Хати едва ли я бива да пише писма — той замълча и добави: — Тя, да ви кажа, не е особено интелигентна, но доколкото разбрах, е станала много хубава.
— Още ли не сте се виждали с нея?
Бланд го изрече под формата на въпрос, а Де Суса се засмя широко в знак на потвърждение.
— Май е изчезнала но необясним начин, — каза той.
— Няма съмнение, че тукашното галапредставление я отегчава.
Подбирайки внимателно думите си, Бланд попита:
— Мистър Де Суса, имате ли основание да смятате, че братовчедка ви би могла да не иска да се вижда с вас?
— Хати да не иска да се види с мен ли? Откъде-на-къде? Каква причина може да има?
— Именно това ви питам, мистър Де Суса.
— Да не смятате, че Хати се е измъкнала от празненството, за да се скрие от мен? Но това е нелепо.
— Значи няма повод да — как ли да се изразя — да се страхува от вас?
— Да се страхува от мен ли? — гласът на Де Суса прозвуча скептично и заинтригувано. — Но това, инспекторе, звучи невероятно!
— Отношенията ви с нея винаги ли са били приятелски?
— Нещата стоят така, както ви казах. Не съм имал никакви отношения с нея. Не сме се виждали от времето, когато тя бе на четиринайсет години.
— Но все пак й се обаждате, когато идвате в Англия.
— О, колкото до това, прочетох нещо за нея в един от вашите светски вестници. Там се споменаваше моминското й име и че се е омъжила за богат англичанин, та си рекох: „Я да видя какво е станало с Хати и дали мозъкът й работи по-добре, отколкото едно време“ — той сви отново рамене. — Просто една учтивост от страна на братовчед й. Едно безобидно любопитство, нищо повече.