Инспекторът отново се втренчи в Де Суса. Не разбираше какво се крие зад подигравателната лъскава фасада. Реши да възприеме друга тактика.
— Дали не можете да ми разкажете нещо повече за братовчедка си? За нейния характер и поведение?
Де Суса изглеждаше донякъде изненадан.
— Но какво общо има това с убийството на момичето под навеса, заради което разговаряте с мен?
— Може и да има някаква връзка — отговори Бланд. Де Суса гледа известно време инспектора. После сви леко рамене и рече:
— Никога не съм познавал добре братовчедка си. Тя беше една от многото в голямото ни семейство и не ме интересуваше особено. Но в отговор на вашия въпрос ще кажа, че макар и да бе умствено недоразвита, доколкото знам, никога не е имала склонност да убива.
— Мистър Де Суса, наистина нямах предвид подобно нещо!
— Така ли? Виж ти! Защо тогава ми зададохте този въпрос? Не, Хати никога не е имала склонност да убива, освен ако не се е променила прекалено много! — той стана. — Убеден съм, инспекторе, че не искате да ми задавате повече въпроси. Мога само да ви пожелая пълен успех при залавянето на убиеца.
— Мистър Де Суса, надявам се, не възнамерявате да си тръгвате от Хелмът следващите един-два дни.
— Говорите много учтиво, инспекторе. Това заповед ли е?
— Само молба, сър.
— Благодаря ви. Смятам да бъда в Хелмът още два дни. Сър Джордж бе много любезен да ме покани да отседна в къщата му, но аз предпочитам да остана на борда на „Есперанс“. Ако пожелаете да ми зададете още някои въпроси, можете да ме намерите на яхтата.
Той се поклони учтиво.
Полицаят Хоскинс му отвори вратата и младежът излезе.
— Какъв мазен тип — промърмори инспекторът на себе си.
— Ъхь — напълно се съгласи Хоскинс.
— Дори да приемем, че има склонност да убива — продължи да разсъждава на глас инспекторът, — защо ще напада едно недоразвито момиче? Няма никакъв смисъл.
— От смахнатите може да се очаква всичко — подхвърли Хоскинс.
— Въпросът всъщност е доколко смахната е мисис Стъбс?
Полицаят поклати мъдро глава.
— Според мен тя има нисък коефициент на интелигентност — заяви той.
Инспекторът го изгледа раздразнено.
— Я не ми повтаряйте като папагал тия новоизлюпени термини. Хич не ме интересува дали коефициентът й на интелигентност е висок или нисък. Това, което ме интересува, е дали е жена, която би сметнала за забавно, за желателно или пък за необходимо да сложи въжето на шията на момичето и да го удуши? И къде, по дяволите, все пак ce е дянала? Идете и вижте какво е направил Франк.
Хоскинс послушно излезе от стаята и след една-две минути се върна със сержант Котръл, енергичен млад човек със самочувствие, който винаги успяваше да ядоса началника си. Инспектор Бланд предпочиташе много повече Хоскинс с неговите недодялани мъдрости пред хитрия всезнайко Франк Котръл.
— Все още претърсваме района, сър — докладва Котръл. — Лейди Стъбс не е минавала през портала, съвсем сигурно е. Там е помощник-градинарят, той продава и къса билетите. Кълне се, че тя не е излизала.
— Сигурно има и други начини да напусне имението освен през портала, нали?
— О, да, сър. Има една пътека надолу за ферибота, но старецът там — казва ce Мърдъл, също е сигурен, че мисис Стъбс не е минавала оттам. Той наближава стоте, ала според мен може да му се вярва. Описа ни съвсем подробно как е пристигнал чужденецът с моторницата и как е питал за пътя до Нейс Хаус. Старецът му обяснил, че трябва да тръгне нагоре към портала и да си плати входния билет. Но каза, че господинът явно не е знаел нищо за празника и е заявил, че е роднина на семейство Стъбс. Тогава дядката го насочил към пътеката, водеща от ферибота през гората. Мърдъл, изглежда, е висял на кея целия следобед, значи е щял да види, ако лейди Стъбс е минала оттам. Има и една горна порта, която води през нивите към Худаун Парк, но тя е увита с бодлива тел заради нарушителите, така че жената не е минала и оттам. Явно все още е някъде тук.
— Може и да е така — рече инспекторът, — но какво й пречи да се мушне под оградата и да излезе от имението? Сър Джордж все се оплаквал, че през имението му минавали младежите отседнали в съседното общежитие. Щом те влизат отнякъде, значи от същото място може и да се излезе.
— Е, да, сър, така е. Но аз говорих с прислужницата й. Мисис Стъбс е облечена — Котръл погледна листчето в ръката си — в цикламена рокля от креп жоржет, не знам какво е това, широкопола черна шапка, черни официални обувки с десетсантиметрови токове. Никой не би тръгнал да тича през полето облечен така.