— Не се ли е преобличала?
Не. Проверих и това с прислужницата. Нищо не липсва — съвсем нищо. Не е приготвяла куфар или друг багаж. Даже не си е сменила обувките. Всичките й обувки са налице.
Инспектор Бланд сбърчи вежди. Започваше да си мисли за най-неприятните възможности. Той нареди грубо:
— Доведете ми пак оная секретарка — Брус — не помня как се казваше.
II
Мис Бруис влезе доста разтревожена и леко запъхтяна.
— Да, инспекторе? — рече тя. — Викали сте ме. Ако не е спешно, сър Джордж е в ужасно състояние и…
— В какво състояние е?
— Току-що установи, че лейди Стъбс е… че наистина е изчезнала. Казах му, че сигурно е отишла просто да се поразходи в гората, но той си е втълпил, че й се е случило нещо. Което е съвсем нелепо.
— Може и да не е толкова нелепо, мис Бруис. В края на краищата днес вече имаме едно убийство тук.
— Вие, естествено, не мислите, че лейди Стъбс… Но това е смехотворно! Лейди Стъбс може да се пази.
— Може ли?
— Разбира се, че може! Тя не е малко момиче, нали?
— Но според всички е доста беззащитна.
— Глупости — отсече мис Бруис. — Удобно й е да се прави на глупава от време на време, когато не иска да свърши нещо. Съпруга си може да измами, но не и мен!
— Вие май не я обичате много, мис Бруис? — Бланд изглеждаше истински заинтригуван.
Мис Бруис стисна устни.
— Не е моя работа да я харесвам или да не я харесвам — рече тя.
Вратата се отвори широко и в стаята нахлу сър Джордж.
— Вижте какво — извика той, — направете нещо! Къде е Хати? Намерете я! Какво, по дяволите, става тук.
Това проклето празненство — дошъл е някакъв проклет маниак, платил си е половин крона като всеки друг, а после си се разхожда през целия ден и убива хора. Според мен е точно така.
— А според мен не бива да преувеличаваме нещата чак дотам, сър Джордж.
— Много ви е лесно да си седите на масата и да си записвате в тефтерчето. Аз си искам жената.
— Наредих да претърсят района, сър Джордж.
— Защо никой не ми каза, че е изчезнала? Няма я вече два-три часа. Видя ми се странно, че не се появи в журито на конкурса за детските дрехи, но никой не ми каза, че наистина я няма.
— Никой не е знаел — подхвърли инспекторът.
— Е, все някой е знаел. Някой е забелязал, че я няма — той се обърна към мис Бруис. — Сигурно си знаела, Аманда, ти не изпускаш нищо от очи.
— Не мога да бъда навсякъде — каза мис Бруис почти през сълзи. — Имах толкова много грижи. Ако лейди Стъбс е решила да се махне…
— Да се махне ли? Защо й е притрябвало да се маха? Не е имала причина да се махне, освен ако не е искала да избегне срещата с онзи побъркан тип.
Бланд не пропусна възможността да вметне:
— Искам да ви попитам нещо. Преди около три седмици, съпругата ви не получи ли писмо от мистър Де Суса, в което той й пише, че ще дойде?
Сър Джордж изглеждаше озадачен.
— Не, разбира се, че не е получавала никакво писмо.
— Сигурен ли сте?
— О, съвсем сигурен. Хати щеше да ми каже. Бе напълно объркана и разтревожена, когато днес сутринта получи писмото му. Направо се поболя. Имаше главоболие и лежа почти цялата сутрин.
— Какво ви каза, когато бяхте сами, за посещението на братовчед си? Защо се е страхувала толкова да го види?
Сър Джордж изглеждаше доста объркан.
— Ей Богу, не зная — рече той. — Само повтаряше, че братовчед й е проклет.
— Проклет ли? В какъв смисъл?
— Не ми обясни съвсем точно. Просто повтаряше като дете, че е проклет човек. Че е лош и че тя не иска да го вижда тук. Казваше, че е правил лоши неща.
— Лоши неща ли? Кога?
— О, много отдавна. Вероятно този Етиен де Суса е бил черната овца в семейството и Хати си е патила като малка от него, без да разбира напълно защо. И затова изпитва ужас от него. Сигурно става дума за някакъв детски кошмар. Жена ми се държи доста детински понякога. Има разни неща, които обича, и други, които мрази, но не може да обясни защо.
— Сигурен ли сте, че не е казала нищо по-точно? Сър Джордж се размърда неспокойно.
— Не ми се ще да се подвеждате от това… ъ-ъ… което каза тя.
— Значи наистина е казала нещо?
— Добре де. Ще ви го съобщя. Каза — и го повтори няколко пъти: „Той убива хора“.
ГЛАВА 10
I
— Той убива хора — рече инспектор Бланд.
— Според мен не бива да го приемате съвсем сериозно — каза сър Джордж. — Непрекъснато повтаряше тия думи: „Той убива хора“, но не можа да ми обясни кого, кога и защо е убил. Реших, че е някакъв странен детински спомен — неприятности с туземците или нещо подобно.