— Твърдите, че не е могла да ви каже нищо определено — не е могла или не е искала, сър Джордж?
— Не мисля, че… — той замълча. — Не знам, объркахте ме. Както ви обясних, не приех приказките й на сериозно. Помислих си, че този братовчед вероятно е тормозил Хати, когато е била дете. Трудно ми е да ви обясня, защото не познавате жена ми. Аз съм й предан, но почти не я слушам какво говори, защото в приказките й няма никакъв смисъл. При всички положения обаче този тип, Де Суса, не би могъл да има нещо общо с убийството тук — да не вземете да ме убеждавате, че е пристигнал с яхтата си и е тръгнал веднага през гората да убива нещастното момиче под навеса! Защо му е?
— Не съм казвал подобно нещо — рече инспектор Бланд, — но разберете, сър Джордж, че евентуалният убиец на Марлийн Тъкър трябва да бъде търсен в много по-тесен кръг, отколкото изглежда на пръв поглед.
— По-тесен кръг ли! — зяпна го сър Джордж. — Имате на разположение всички участници в това проклето празненство! Двеста-триста души! Всеки от присъстващите е могъл да го извърши.
— Да, и аз мислех така в началото, но след като научих някои неща, си промених мнението. Навесът е със секретна брава. Никой не може да отвори вратата отвън без ключ.
— Е, ключовете бяха три.
— Точно така. Единият е бил последната улика в „Търсенето на убиеца“. Той все още е скрит на пътеката с хортензиите в горния край на градината. Вторият ключ е бил у мисис Оливър, организаторката на търсенето. Къде е третият ключ, сър Джордж? г.
— Трябва да е в чекмеджето на бюрото пред вас. Не в това, в дясното, дето са дубликатите от вратите в имението.
Той стана и започна да рови в чекмеджето.
— Да. Ето го и ключа.
— Нали разбирате — продължи инспектор Бланд — какво означава това? Единствените, които са могли да влязат при момичето са: първо, човекът, завършил „Търсенето на убиеца“ и открил ключа (което, доколкото знаем, не се е случило). Второ, мисис Оливър или някой от къщата, на когото тя е дала своя ключ, и трето, човек, на когото самата Марлийн е отворила вратата.
— Е, според третата версия това може да е всеки, нали?
— А, не — каза инспектор Бланд. — Стига да съм разбрал правилно условията на играта, ако момичето е чуело, че някой се приближава към вратата, е трябвало да легне на пода и да играе ролята на Жертвата: да чака да бъде открито от участника, намерил последната улика — ключа. Ето защо, както се убеждавате сам, единствените хора, които момичето е щяло да пусне, ако те са му извикали отвън да им отвори, са организаторите, на „Търсенето на убиеца“. Тоест все вътрешни хора от къщата: вие, лейди Стъбс, мис Бруис, мисис Оливър, а вероятно и мосю Поаро, когото Марлийн е видяла сутринта. Има ли още някой, сър Джордж?
Сър Джордж се замисли.
— Семейство Леги, разбира се — отсъди той. — Алек и Сали Леги. Теса в играта от самото начало. И Майкъл Уейман — архитектът, отседнал у нас, за да направи проекта на залата за тенис. И Уорбъртън, Мастъртънови — а, разбира се, и мисис Фолиът.
— Това ли са всички — няма ли и други?
— Не, няма.
— Ето, виждате, сър Джордж, кръгът не е много голям.
Сър Джордж почервеня.
— Според мен вие говорите глупости — пълни глупости! Да не намеквате… — какво намеквате?
— Намеквам само — каза инспектор Бланд, — че има много неща, които не знаем. Възможно е например Марлийн да е излязла от къщата по някакъв повод. Възможно е дори да са я удушили на друго място, а после да са върнали тялото й и да са го сложили на пода. Но дори в този случай извършителят е бил напълно запознат с всички подробности от „Търсенето на убиеца“. И пак стигнахме дотук — той добави с леко променен глас: — Мога да ви уверя, сър Джордж, че правим всичко възможно да открием лейди Стъбс. Междувременно бих искал да поговоря с мистър и мисис Алек Леги и с мистър Майкъл Уейман.
— Аманда!
— Ще ги извикам, инспекторе — заяви мис Бруис. — Мисис Леги сигурно още гадае в палатката. След пет часа дойдоха много хора срещу билет на половин цена, а и всички състезания продължават. Вероятно ще открия и мистър Леги или мистър Уейман — кого предпочитате да видите първо?
— Няма значение — отговори инспектор Бланд. Мис Бруис кимна и излезе. Сър Джордж тръгна след нея, а гласът му се извиси жалостиво:
— Виж какво, Аманда, трябва да…
Инспектор Бланд разбра колко е зависим сър Джордж от енергичната мис Бруис. И действително, в този момент господарят на имението му приличаше повече на малко момченце.
Докато чакаше, инспекторът вдигна телефона и поиска да го свържат с полицейския участък в Хелмът, където се разпореди да вземат мерки за яхтата „Есперанс“.