— Някой разпозна ли я?
— Да, май някой мина, но вече не ме интересуваше. Дойде ми нова идея за залата — как да съчетая най-доброто от два свята. От моя свят и от света на сър Джордж.
— А после?
— После ли? Ами поразходих се и се върнах при къщата. Ходих долу на кея и си побъбрихме със стария Мърдъл, сетне се прибрах. Не мога да определя с точност всяка минута. Както ви казах в началото, бях тук!
— Добре, мистър Уейман — бързо подхвърли инспекторът, — сигурен съм, че всичко това може да бъде проверено.
— Мърдъл ще ви каже, че съм говорил с него на кея. Но беше доста по-късно от часа, за който се интересувате. Сигурно е минавало пет, когато слязох надолу. Това не ви задоволява, нали, инспекторе?
— Ще го уточним, мистър Уейман.
Бланд говореше спокойно, но в гласа му се усещаше стоманена нотка, което не убягна от вниманието на младия архитект. Той приседна върху облегалката на стола.
— Ама сериозно — рече младежът, — кой би могъл да убие момичето?
— Нямате ли някакви предположения, мистър Уейман?
— Е, първото, което ми хрумва, е, че го е направила нашата плодовита писателка, пурпурната заплаха. Видяхте ли императорската й пурпурна одежда? Мен ако питате, се е поувлякла и е решила, че за „Търсенето на убиеца“ ще бъде много реалистично, ако трупът е истински. Какво ще кажете?
— Това сериозно предположение ли е, мистър Уейман?
— Това е единствената вероятност, която ми идва на ум.
— Има още нещо, което искам да ви питам, мистър Уейман. Виждали ли сте днес следобед лейди Стъбс?
— Разбира се, че съм я виждал. Как да не я забележи човек? Облечена като манекенка на Жак Фат или Кристиан Диор.
— Кога я видяхте за последен път?
— За последен път ли? Не знам. Когато минавах през ливадата към три и половина-четири без петнайсет.
— А видяхте ли я след това?
— Не. Защо?
— Ами защото след четири часа явно никой не я е виждал. Лейди Стъбс е изчезнала, мистър Уейман.
— Изчезнала ли! Нашата Хати!
— Учудва ли ви?
— Да, доста… Какво ли си е наумила?
— Вие добре ли познавате лейди Стъбс, мистър Уейман?
— Познавам я откакто дойдох тук преди четири-пет дена.
— Имате ли някакво изградено мнение за нея?
— Според мен тя знае как стоят нещата по-добре от мнозина други — сухо рече Майкъл Уейман. — Твърде ефектна млада жена е и умее да се възползва от това.
— Но не е много умна, нали?
— Зависи какво имате предвид под умна — каза Майкъл Уейман. — Не бих казал, че е интелектуалка. Но ако си мислите, че няма нищо в главата, грешите — в гласа му се усещаше горчивина. — Мен ако питате, е доста умна. По-умна от мнозина други.
Инспекторът вдигна учудено вежди.
— Мнението на повечето хора не е такова.
— По някакви причини тя обича да се прави на глупава. Не ми е известно защо. Но както ви казах вече, по мое мнение е доста умна.
Инспекторът го изгледа, сетне попита:
— Наистина ли не можете да посочите по-точно къде сте били между часовете, които споменах?
— Съжалявам — Уейман започваше да нервничи. — Боя се, че не мога. Никога не съм имал добра памет, щом стане въпрос за време — после добави: — Свършихте ли с мен?
Инспекторът кимна и младежът напусна забързано стаята.
— А аз бих искал да знам — рече Бланд колкото на себе си, толкова и на Хоскинс — какво е имало между него и лейди Стъбс. Или се е опитвал да я сваля и тя му е отказала, или пък са се скарали — и продължи: — Какво според вас е общоприетото мнение на местните хора за сър Джордж и жена му?
— Тя е гламава — отсече полицаят Хоскинс.
— Знам, че това е вашето мнение, Хоскинс. Всички ли мислят така?
— Мен ако питате — да.
— А сър Джордж — него обичат ли го?
— Него доста го обичат. Той е свестен човек и знае как да се грижи за имението. Старата дама му помогна много.
— Коя стара дама?
— Мисис Фолиът, дето живее в къщичката на пазача.
— А, да. Имението е било собственост на Фолиът, нали?
— Да, благодарение на старата дама сър Джордж и лейди Стъбс се справят толкова добре. А тя ги запозна и с всички благородници тук.
— Мислите ли, че са й платили?
— О, не, мисис Фолиът не е такъв човек — рече възмутен Хоскинс. — Доколкото подразбирам, е познавала лейди Стъбс, преди тя да се омъжи, и е посъветвала сър Джордж да купи имението.
— Трябва да поговоря с мисис Фолиът — реши инспекторът.
— О, старицата наистина е хитра. Ако има нещо гнило, сигурно ще знае.
— Непременно трябва да говоря с нея — повтори Бланд. — Къде ли е сега?
ГЛАВА 11