Вперих поглед в свещта. Нищо не се случи.
Мина цял час.
Замислих се за всичко, което ме вбесяваше, отвращаваше; за Ианта и пълномощията й, изискванията й. Не постигнах дори струйка пушек.
Когато очите ми заплашиха да прокървят всеки момент, си дадох малко почивка и прерових чантата, която носех със себе си. Вътре намерих пресен хляб, магически затоплена метална кутия с яхния и бележка от Рисанд.
Умирам от скука. Да е имало поне искри?
Съвсем очаквано намерих писалка на дъното на торбата.
Взех я и написах отговора си върху кутията, а писмото изчезна от дланта ми: Не, досадник такъв. Нямаш ли си по-важна работа?
Парчето хартия отново се появи в ръката ми.
Гледам как Касиан и Неста се дърпат на масата. Ти ме подложи на това мъчение, като ме изгони от гората. Нали уж имахме почивен ден.
Изсумтях и написах в отговор: Клетичкият Велик господар. Животът ти е толкова непоносим.
Листчето изчезна и пак се появи. Беше написал посланието си в единствения му свободен край.
Животът е по-хубав с теб. Пък и виж какъв красив почерк имаш.
Почти усещах как чака отговора ми от другата страна на моста — в слънчевата стая за закуска, докато с едното ухо слушаше кавгата между по-голямата ми сестра и илирианския си воин. Устните ми се извиха в бледа усмивка.
Безсрамен ласкател, отвърнах накрая.
Хартийката изчезна. Загледах отворената си длан в очакване да се върне отново.
И бях толкова съсредоточена в това, че не усетих ничие присъствие зад себе си, докато една ръка не покри устата ми, вдигайки ме от земята.
Замятах се и задращих като дива котка, а нападателят ме вдигна още по-нависоко.
Пробвах да се изтръгна от хватката му и ритащите ми крака разпръснаха снега около нас, но ръцете около мен бяха непоклатими като железни скоби и…
Гърлен глас прозвуча в ухото ми:
— Спри, или ще ти прекърша врата.
Познавах този глас. Редовно го чувах в кошмарите си.
Аторът.
26.
Аторът беше изчезнал след смъртта на Амаранта и всички подозираха, че е избягал при краля на Хиберн. А щом сега беше тук, в земите на простосмъртните…
Отпуснах се в ръцете му, за да си спечеля малко време, да се огледам наоколо за нещо полезно, нещо, което можех да използвам срещу него.
— Точно така — изсъска той в ухото ми. — Кажи ми сега…
Около нас избухна нощ.
Аторът изпищя — изпищя — и тъмнината ни погълна. Нещо ме изтръгна от тънките му, жилести ръце, чиито остри нокти се впиваха в кожата на костюма ми. Паднах по лице в сбития, заледен сняг.
Преобърнах се чевръсто и опитах да стъпя на краката си…
Тъкмо приклекнах и извадих ножа си, когато светлината се завърна.
И видях как Рисанд завързва Атора с виещи се нишки нощ за ствола на един заснежен дъб. Нишки като онези, които бяха смачкали пръстите на Ианта. Рис стоеше с ръце в джобовете, а лицето му бе студено и красиво като смъртта.
— Чудех се под кой ли камък си се сврял.
Аторът се бореше запъхтяно с черните въжета около себе си.
Рисанд запрати две копия от нощно небе по крилата му. Аторът изкрещя от болка и се отпусна върху кората зад гърба си.
— Отговори на въпросите ми и ще те пусна да изпълзиш обратно при господаря си — каза Рис така, сякаш подхващаше разговор за времето.
— Курва — изплю Аторът.
От крилата му шуртеше сребриста кръв и съскаше, капейки по снега.
Рис се усмихна.
— Забравяш, че доста обичам такива игрички.
Той вдигна пръст.
Аторът изкрещя.
— Не! — Пръстът спря във въздуха. — Изпращат ме за нея. — Обясни съществото. Кръвта ми изстина като гората около нас.
— Защо? — попита Рис със същото небрежно, ужасяващо спокойствие.
— Така ми е наредено. Нямам право да разпитвам. Кралят я иска.
— Защо? — повтори въпроса си Рис.
Аторът закрещя — този път под натиска на невидима сила. Изтръпнах от страх.
— Не знам, не знам, не знам.
Вярвах му.
— Къде е кралят в момента?
— Хиберн.
— Има ли армия?
— Скоро.
— Колко е голяма.
— Безчетна. Имаме съюзници във всяка територия, само чакат сигнал.
Рис килна глава настрани, сякаш обмисляше какъв друг въпрос да му зададе. В следващия момент обаче изправи рамене, а Азриел кацна със страшна сила в снега, разпилявайки го край себе си като вода от локва. Беше долетял толкова тихо, че дори не бях чула плясъка на крилете му. Явно Касиан беше останал в къщата, за да брани сестрите ми.