Тъкмо го гледах как се гърчи, когато Касиан скъси разстоянието помежду ни и грабна ръката ми.
— Така става, когато удряш с грешните кокалчета. Най-горните две, на показалеца и средния пръст, трябва да са ударните. Ако атакуваш с тази част — той потупа с мазолест пръст натъртената кожа между малкия и безименния ми пръст, — ти ще пострадаш повече от опонента си. Имаш късмет, че Аторът не е опитал да подхване юмручен бой.
Вече от час упражнявахме основите на ръкопашния бой. Оказваше се, че макар да ме биваше в лова и в стрелбата с лък, лявата ми страна беше напълно безполезна. Движенията ми бяха неориентирани като на новородена сърна. Удрянето с лява ръка в комбинация с пристъпване се оформяше почти като невъзможно за мен и залитах към Касиан по-често, отколкото успявах да го уцеля. Десните удари ми се струваха по-лесни.
— Отиди да пиеш вода — нареди ми той. — После ще поработим върху центъра ти. Няма смисъл да учиш ударите, ако дори не можеш да заемеш правилна стойка.
Погледнах свъсено към дрънчащите мечове на площадката в другия край на покрива.
За моя изненада, Азриел се беше върнал от земите на простосмъртните още по обяд. Мор го беше спипала първа, а аз научих от Рис, че е попаднал на някаква преграда около двореца на кралиците и се е прибрал, за да прецени ситуацията.
Беше толкова вглъбен в стратегията си, че ме поздрави само с половин уста, преди да излезе на бойната площадка с Рисанд. Вече кръстосваха мечове от цял час и остриетата им проблясваха като живак. Питах се дали просто тренираха, или Рис се опитваше да помогне на шпионина си да разпусне малко.
Независимо от студения, макар и слънчев зимен ден, двамата бяха съблекли кожените си жакети и ризите.
Бронзовите им, мускулести ръце бяха покрити със същия стил татуировки като моята. Мастилото обгръщаше раменете и изваяните им гърди и се спускаше надолу по гръбначния им стълб, между крилете им, точно по линията, върху която обикновено носеха мечовете си.
— Получаваме татуировките си, когато ни приемат сред редиците на илирианските воини. За късмет и слава на бойното поле — обясни ми Касиан, проследявайки погледа ми.
Но едва ли на него му правеше впечатление останалата част от картината: коремните им мускули, лъснали от пот под яркото слънце, впечатляващата форма на мощните им бедра, необуздаемата сила на гърбовете им изпод величествените им криле.
Смъртта долита с чудовищни криле.
Заглавието изникна от нищото и за момент видях картината, която бих нарисувала: тъмните им криле, леко озарени от червенозлатистите лъчи на огненото зимно слънце, блясъка на мечовете им, безпощадните линии на татуировките им на фона на красивите им лица…
Примигнах и образът изчезна като облаче топъл дъх в студена нощ.
Касиан посочи с брадичка към събратята си.
— Рис е загубил форма, макар че отказва да си го признае, но Азриел е твърде учтив, за да го събори в прахоляка.
Рис далеч не ми изглеждаше запуснат. Да се сваря в Котела, ако знаех с какво се хранеха, за да изглеждат така?
Коленете ми затрепериха леко и тръгнах към столчето, върху което Касиан беше оставил кана с вода и две чаши. Напълних едната и забелязах, че малкото ми пръстче отново подскачаше неконтролируемо.
Чак сега осъзнавах, че татуировката ми се състои от илириански символи. Навярно чрез нея Рис ми беше пожелал късмет и слава в боя с Амаранта.
Късмет и слава. Напоследък имах голяма нужда и от двете.
Касиан също си наля чаша вода и я чукна в моята — неочакван жест за строг учител, който едва преди няколко минути ме бе накарал да изпробвам ударите си върху него, докато се мъчех да не падна на земята и да не се предам напълно. За воина, който беше хвърлил ръкавицата на сестра ми, за да премери сили с огнения й дух.
— Е — подхвана Касиан, гълтайки вода. Зад нас Рис и Азриел се сблъскаха, разделиха се и отново се сблъскаха. — Кога възнамеряваш да ми разкажеш за писмото си до Тамлин, с което го уведомяваш, че няма да се върнеш в двора му?
Въпросът му ме връхлетя така неочаквано, че го парирах инстинктивно.
— Когато ти ми разкажеш как се препираш с Мор, за да прикриеш чувствата си към нея.
Не се и съмнявах, че е наясно с ролята си в заплетения им триъгълник.
Ритъмът на хрущящите по камъка стъпки и на сблъсъка на остриета зад нас секна, после отново се възстанови.
От гърдите на Касиан долетя смаян, дрезгав смях.
— Стара история.