Рис не прие никоя от поканите, колкото и красиви жени да ги отправяха, колкото и да му се усмихваха. Отказите му винаги бяха вежливи — категорични, но вежливи.
Дали си беше лягал с жена след времето, прекарано с Амаранта? Дали искаше да е с друга след нея? Дори виното не ми вдъхна смелост да попитам Азриел.
Мор явно посещаваше клуба на Рита по-често от всички останали — всъщност направо живееше там. Тя сви небрежно рамене в отговор на Касиан и до нея се появи още един шезлонг като този на Амрен.
— Просто… излязох — обясни, пльосвайки се върху възглавниците.
— С кого? — настоя Касиан.
— Доколкото знам — отвърна Мор, облягайки се назад в шезлонга, — не отговарям пред теб, Касиан. Така че не ти влиза в работата къде и с кого съм била.
— И Азриел не знаеше къде си.
Претеглих думите му, стегнатите му рамене. Да, имаше известно напрежение помежду им и то водеше до всичките им препирни, но може би… може би, заставайки между двама им с Азриел, Касиан се опитваше не да ги разделя, а да предпази сенкопоеца от същата съдба, която бе сполетяла и него — да се превърне в „стара история“.
Касиан най-сетне си спомни, че седя пред него, забеляза проницателното изражение върху лицето ми и ме изгледа предупредително. Заслужено.
Свих рамене и се възползвах от момента да оставя кинжалите и да си поема дъх. За момент ми се прииска Неста да беше с нас, макар и колкото той да се сдърпа с нея, не с Мор. От сестрите ми нямаше вест, нито от простосмъртните кралици. Чудех се кога ли ще дойде време да изпратим друго писмо или да пробваме различен подход.
— Мога ли да попитам — обърна се Касиан към Амрен и Мор с подчертано лишен от вежливост тон. — Каква работа имате тук вие, дами?
Мор затвори очи и отпусна глава назад, препичайки бронзовото си лице със същото притаено бунтарство, от което Касиан вероятно се опитваше да предпази Азриел, а и самата Мор като че ли се стараеше да го опази от същото.
— Рис ще дойде всеки момент да ни съобщи някаква новина. Не ти ли предаде Амрен? — каза тя.
— Забравих — обяви Амрен и продължи да чисти ноктите си. — Беше ми твърде забавно да гледам как Фейра подкопава безотказните техники за въздействие на Касиан, с които той изкопчва от хората онова, което иска.
Касиан вирна вежди.
— Тук си от цял час?
— Опа! — отвърна Амрен.
Касиан разпери ръце.
— Вдигни си задника и изпълни двайсет нападателни скока…
Прекъсна го злобно, неземно ръмжене.
Но в този момент Рис се появи откъм стълбището и не можех да преценя дали да се радвам, или да съжалявам, че сблъсъкът между Касиан и Амрен нямаше да се състои.
Рис беше облечен в хубавите си дрехи, а не в бойни одежди, и крилете му ги нямаше. Той погледна приятелите си, след това и мен и кинжалите в прахоляка до краката ми и каза:
— Съжалявам, че ви прекъсвам в най-интересния момент.
— Пристигаш точно навреме, за да спасиш топките на Касиан — отбеляза Амрен, настанявайки се в шезлонга си.
Касиан й изръмжа вяло.
Рис се засмя и се обърна към всички на покрива.
— Готови ли сте за лятна ваканция?
— Получил си покана от Двора на Лятото? — предположи Мор.
— Разбира се. Тримата с Фейра и Амрен заминаваме още утре.
Само ние тримата? И на Касиан явно му хрумна този въпрос, защото скръсти ръце и се извърна към Рис, разклащайки криле.
— Дворът на Лятото гъмжи от сприхави глупаци и високомерни копелета — предупреди го той. — Трябва да ме вземете със себе си.
— Би се вписал чудесно — отбеляза заядливо Амрен. — Жалко, че няма да дойдеш.
Касиан я посочи с пръст.
— Внимавай, Амрен.
Тя оголи зъби в злобна усмивка.
— Повярвай ми, предпочитам и аз да не ходя.
Стиснах устни, за да не се усмихна или да не направя гримаса — не знаех кое беше по-вероятно.
Рис потри слепоочията си.
— Касиан, като се има предвид, че последното ти посещение не завърши добре…
— Потроших една сграда…
— И — прекъсна го Рис — че тамошните изпитват неистов страх от сладката ни Амрен, тя е по-разумният избор.
Не знаех дали имаше живо същество, което да не изпитваше неистов страх от нея.
— Може да се окаже капан — настоя Касиан. — Може да са забавили отговора си, защото са събирали враговете ни за засада.
— Значи, в този случай ще ми е нужна Амрен — отвърна лаконично Рис. Тя изглеждаше отегчена и ядосана. — Пък и в Двора на Лятото има несметни съкровища. — Подхвърли небрежно той. — Докато издирваме Книгата, ти, Амрен, може да се сдобиеш с много ценни предмети.