— Наистина е много красиво.
Таркуин задържа погледа си върху мен достатъчно дълго, че Рис да отбележи:
— Доколкото виждам, реставрацията върви добре.
Коментарът му върна вниманието на Таркуин върху него.
— Може да се каже. Но остава още много работа. Задната част на двореца е в руини. Но както забелязваш, вътрешността е почти готова. Първо се съсредоточихме върху града… ремонтите там още продължават.
Амаранта беше разрушила града им?
— Надявам се, че не сте загубили много ценности по време на окупацията? — поинтересува се Рис
— Не и най-важните, слава на Майката! — отговори Таркуин.
Усетих как Кресеида се напрегна зад мен. Тримата съветници се откъснаха от групата ни, за да се занимаят със собствените си ангажименти, отправяйки предупредителни погледи към Таркуин. Май за пръв път му се налагаше да се изявява като домакин, ето защо следяха всяко негово действие.
Той им отвърна със сдържана усмивка и ни въведе в сводеста зала с ламперия от бял дъб и зелени стъкла с изглед към залива и морската шир отвъд него.
Никога не бях виждала по-живописни води. В зелено, кобалтово и нощно синьо. За част от секундата пред очите ми се яви палитра с всички багри, които щяха да са ми нужни да нарисувам морето — сини, жълти, бели и черни…
— Това е любимата ми панорама — обади се Таркуин до мен и осъзнах, че само аз бях доближила широките прозорци, докато останалите бяха насядали около седефената маса.
Шепа слуги отрупваха чиниите им с плодове, листни зеленчуци и задушени морски дарове.
— Сигурно сте много горд с прелестните си владения — отбелязах аз.
Очите на Таркуин, наподобяващи парчета от морето отвъд прозорците, се плъзнаха към мен.
— Можете ли да ги сравните с местата, които сте посетили досега? — Внимателно формулиран въпрос.
— Всичко в Притиан е красиво в сравнение със земите на простосмъртните — коментирах вяло.
— А по-хубаво ли е да сте безсмъртна, отколкото обикновен човек?
Усещах вниманието на останалите върху нас, макар че Рис водеше банален и леко насилен разговор с Кресеида и Вариан за състоянието на рибния им пазар. Затова огледах Великия господар от глава до пети, както той бе сторил с мен, дръзко и без нито капка вежливост, преди да отвърна:
— Вие ми кажете.
Очите му се набръчкаха в ъгълчетата.
— Вие сте рядка перла. Разбрах го още в мига, в който хвърлихте онази кост по Амаранта и опръскахте любимата и рокля с кал.
Прогоних спомена, слепия ужас от първото ми изпитание.
Как ли възприемаше привличането помежду ни — разпознаваше ли собствената си сила в мен, или го смяташе за неведома връзка, някаква странна съблазън?
И ако трябваше да крада от него… дали не трябваше да се сближим първо?
— Не си ви спомням толкова красив В недрата на Планината. Слънцето и морският въздух ви се отразяват добре.
Някой по-наивен мъж би се възгордял. Таркуин обаче не беше лековерен — знаеше за връзката ми с Тамлин и за тази с Рис, а сега ме водеха и тук. Може би ме смяташе за жена от типа на Ианта.
— Какво е мястото ви в двора на Рисанд?
Директен въпрос след куп заобиколни, несъмнено предвиден да ме хване неподготвена.
И почти се получи — почти си признах, че нямам представа, но в този момент Рисанд се обади от масата, сякаш дочул всяка наша дума.
— Фейра е член на Вътрешния ми кръг. И мой официален посланик в земите на простосмъртните.
Кресеида, която седеше до него, се намеси:
— Поддържате ли стабилна връзка с простосмъртните?
Приех въпроса и като покана да седна на масата и да се измъкна от тежкия поглед на Таркуин. Бяха ми оставили място до Амрен, точно срещу Рис.
Великият господар на Двора на Нощта подуши виното си — бяло, газирано — и се зачудих дали така не се опитваше да ги ядоса, загатвайки, че може да са го отровили.
— Предпочитам да съм подготвен за всяка възможна ситуация. А тъй като Хиберн май е решил да ни създава главоболия, поддържането на отношения с човеците може да се окаже полезно.
Вариан откъсна вниманието си от Амрен, колкото да попита грубо:
— Значи е потвърдено? Хиберн се готви за война.
— Подготовката е приключила — отвърна отегчено Рис, най-сетне отпивайки от виното си. Амрен не докосна храната в чинията си, а както винаги я чоплеше с вилица. Позачудих се какво ли — кого ли — щеше да изяде по време на престоя си тук. Вариан май се нареждаше сред възможностите. — Войната е неизбежна.
— Да, спомена го в писмото си — отбеляза Таркуин и зае челното място на масата между Рис и Амрен. Доста смело от негова страна да седне между две толкова могъщи същества. Проява на арогантност… или опит за сближаване? Погледът му отново попадна върху мен, преди да се съсредоточи върху Рис. — А знаеш, че сме готови да се сражаваме срещу Хиберн. Загубихме достатъчно добри хора В недрата на Планината. Няма да допусна да ни поробят отново. Но планираш да ме въвлечеш в друга война, Рисанд…