Таркуин се засмя и въздъхна дълбоко — навярно от облекчение.
А по връзката ни с Рисанд усетих и неговото одобрение.
33.
Дадоха ни апартамент с преходни стаи, подредени около просторна, пищно обзаведена всекидневна с панорамен изглед към морето и града. Спалнята ми беше решена в цвят на морска пяна и бледосиньо с красиви златисти акценти — като позлатената мидена черупка върху скрина от светло дърво. Тъкмо й се любувах, когато бялата врата зад мен се отвори и Рис влезе.
Затвори вратата и се облегна на нея. Горната част на черната му туника беше разкопчана, разкривайки малко от татуираните му гърди.
— Проблемът е там, че всъщност харесвам Таркуин — отбеляза той вместо поздрав. — Харесвам дори Кресеида. За Вариан не съм сигурен, но се обзалагам, че след няколко седмици с Касиан и Азриел ще им стане пръв приятел и ще ми се наложи да свикна с него. Или Амрен ще го върти на малкия си пръст и ще трябва да го оставя на мира, за да не предизвикам гнева й.
— И?
Облегнах се на скрина, върху който ме чакаха дрехи от Двора на Нощта, каквито аз самата не бях взимала със себе си.
Пространството в стаята — голямото легло, прозорците, слънчевата светлина — се изпълни с мълчанието помежду ни.
— И — продължи накрая Рис — искам от теб да намериш начин да свършиш работата си, без да ги правиш свои врагове.
— Тоест… не искаш да ме залавят.
Той кимна. После попита:
— Харесва ли ти, че Таркуин не е в състояние да откъсне очи от теб? Не мога да преценя дали е защото те желае, или защото знае, че си наследила силата му, и иска да разбере до каква степен.
— Не може ли да е и двете?
— Разбира се. Но похотта на един Велик господар е опасно нещо.
— Първо ме дразниш с Касиан, а сега и с Таркуин? Толкова ли не ти хрумват други начини?
Рис се доближи до мен и аз се подготвих за аромата му, топлината му, въздействието на силата му. Той опря двете си ръце в скрина, ограждайки ме с тях. Аз не се отдръпнах.
— Имаш една задача тук, Фейра. Тайна задача. Направи всичко, каквото е нужно, за да я изпълниш. Вземи Книгата. И гледай да не те хванат.
Не бях наивна глупачка. Знаех какви са рисковете. Но тонът на гласа му, начинът, по който ме гледаше…
— Всичко ли? — Той вдигна вежди. Аз прошепнах: — Какво ще стане, ако се наложи да го изчукам?
Зениците му се разшириха и погледът му се спусна към устата ми. Дървеният скрин изскърца под напора на ръцете му.
— Колко си цинична само. — Зачаках с разтуптяно сърце. Накрая очите му отново намериха моите. — Свободна си да правиш каквото си пожелаеш… с когото си пожелаеш. Така че, ако искаш да го пояздиш, давай.
— Възможно е. — Макар че една част от мен искаше да отвърне: „Лъжец“.
— Хубаво.
Дъхът му погали устните ми.
— Хубаво — повторих аз, отчитайки всеки сантиметър помежду ни, как разстоянието се скъсяваше все повече и повече, а предизвикателството нарастваше с всяка секунда на опасната ни близост.
— Само недей да застрашаваш мисията ни — продължи Рис тихо с грейнали като звезди очи.
— Наясно съм с цената.
Абсолютната му сила ме обгръщаше, разбуждаше сетивата ми.
Солта, морето и бризът ме зовяха, припяваха край мен.
И сякаш Рис ги чуваше също, сетне кимна към свещта върху скрина.
— Запали я.
Хрумна ми да му се опълча, но вместо това погледнах свещта и извиках огъня, извиках горещия гняв, който думите му събуждаха у мен…
Свещта се катурна върху скрина, съборена от силен плисък вода, като че ли някой я беше полял с кофа.
Загледах смаяно мокрото петно върху дървото. Капките по мраморния под бяха единственият звук в стаята.
Рис, чиито ръце все още ме обграждаха от двете страни, се засмя тихо.
— Толкова ли ти е трудно да се подчиняваш?
Каквото и да беше предизвикало странното явление — това място, близостта с Таркуин и силата му, — усещах, че водата се е отзовала на повика ми. Усещах как покрива пода, усещах как морето се люшка спокойно в залива, вкусвах солта в бриза. Задържах погледа си върху Рис.
Нямах господар, но аз самата можех да съм господар на всичко, стига да го пожелаех. Стига да дръзнех.
Водата се надигна от пода като причудлив дъжд, наподобявайки спомена ми за звездите, които Рис бе призовал в одеялото си от тъмнина. Ситните капчици увиснаха около нас, докато отразяваха светлината като кристалите на пищен полилей.
Рис откъсна очи от моите, за да ги огледа.
— Съветвам те — пророни той — да не демонстрираш този трик в спалнята на Таркуин.