Докато се приготвях за спане, опитах да потисна смътното си задоволство от думите й.
Тъкмо започвах да се унасям в сън — чак след два сутринта, защото с Мор се заприказвахме на дивана във всекидневната за всички великолепни и ужасяващи места, които беше посещавала, — когато къщата простена около мен.
Разтресе се леко, сякаш дървените й основи се огъваха, и лампите от цветно стъкло в стаята ми задрънчаха.
Подскочих в леглото и извърнах поглед към отворения прозорец. Ясно небе, нищо…
Нищо, освен тъмнината, проникваща в стаята ми изпод вратата към коридора.
Познавах тази тъмнина. Частица от нея живееше в моето тяло.
Разля се от всички пролуки на вратата като същинско наводнение. Къщата потрепери отново.
Скочих от леглото, отворих със замах и мракът прелетя покрай мен, носен от призрачен вятър, пълен със звезди, пляскащи криле и… болка.
Толкова болка и отчаяние, и угризения, и страх.
Втурнах се в коридора, съвършено сляпа сред непрогледната чернота. Но проследих нишката помежду ни — до стаята му. Напипах слепешком дръжката на вратата и…
Отвътре се изляха още нощ, звезди и вятър, разпилявайки косата ми. Вдигнах ръка, за да прикрия лицето си, и прекрачих прага.
— Рисанд.
Не получих отговор, ала го усещах някъде наблизо — усещах спасителното въже помежду ни.
Последвах го, докато не блъснах пищяли в нещо твърдо — навярно леглото му.
— Рисанд — опитах да надвикам вятъра и тъмнината.
Къщата се разтресе отново и дъсченият под затрака под краката ми. Заопипвах леглото, чаршафите и завивките, докато…
Докато пръстите ми не докоснаха твърдо, стегнато мъжко тяло. Но леглото беше огромно и не можех да го стигна.
— Рисанд!
Мракът се въртеше в гъсти кръгове; началото и краят на света.
Покатерих се върху леглото и скочих към него, напипвайки първо ръката му, после корема и раменете му — толкова студени. Сграбчих го и отново извиках името му.
И този път нямаше отговор, затова плъзнах ръка към врата му, към устата му, за да проверя дали диша, дали силата му не го напуска…
Леден дъх обгърна дланта ми. Надигнах се на колене и го зашлевих слепешком.
Дланта ми запари, но той не помръдна. Ударих го отново, задърпах връзката помежду ни, крещейки името му по нея, сякаш беше тунел; заблъсках с юмруци по стената от черен диамант, завиках яростно насреща й.
Тъмнината се пропука леко.
В следващия момент усетих ръцете му върху себе си. Обърнаха ме по гръб и ме приковаха умело към леглото. Остри нокти притиснаха гърлото ми.
Застинах намясто.
— Рисанд — пророних.
Рис, прошепнах по връзката, долепяйки длан върху щита му.
Мракът потрепери.
Запратих собствената си сила към него — черно към черно, за да утеша тъмнината, да загладя острите и ръбове, да смекча яростта й. Моята частица от нея и запя приспивната песен, която бавачката ми тананикаше, когато майка ми ме тикнеше в ръцете й, за да се върне на поредния си прием.
— Просто лош сън — успокоих го. Ръката му беше толкова студена. — Просто лош сън.
Мракът сякаш се заслуша в думите ми. Воалът на моята нощ го погали със звездни ръце.
И за миг мастилената чернота се разсея достатъчно, че да видя лицето му над моето: изнурено, с пребледнели устни и изцъклени виолетови очи, които ме оглеждаха трескаво.
— Фейра — пророних. — Аз съм Фейра. — Дъхът му беше насечен, неравномерен. Хванах китката на ръката, която държеше внимателно гърлото ми. — Сънуваше кошмар.
Накарах тъмнината в мен да му го повтори, да приспи бурните му страхове, да помилва нежно черната стена в съзнанието му…
И тогава като сняг, съборен от клоните на дърво, мракът му изчезна, вземайки моя със себе си.
През прозореца влетяха лунна светлина и звуците на нощния град.
Стаята му беше подобна на моята, а изисканото му, удобно легло — толкова голямо, че навярно беше изработено специално, за да събере крилата му.
Рис стоеше гол над мен — чисто гол. Не смеех да погледна по-надолу от татуираните му гърди.
— Фейра — пророни с пресипнал глас, сякаш досега беше крещял.
— Да — отвърнах аз.
Той огледа лицето ми — острите си нокти върху гърлото ми. И веднага ме пусна. Сетне се изправи на колене върху леглото и затърка лицето си с ръце. Аз го наблюдавах неподвижно и предателските ми очи дръзнаха да надзърнат по-надолу от гърдите му, но вниманието ми привлякоха еднаквите татуировки на двете му колена: гигантска планина с корона от три звезди. Красива, но някак жестока картина.