— Сънуваше кошмар — повторих аз и се надигнах до седнало положение.
И сякаш в ума ми се беше отприщила язовирна стена, сведох поглед към ръката си — и я забулих в сенки.
После разсеях тъмнината.
От неговите ръце обаче още стърчаха дълги, черни нокти — от краката му също. Крилете му висяха зад него. Стана ми чудно колко ли близо беше до пълното преобразяване в онзи омразен му звяр.
Той свали ръцете си и ноктите на хищна птица изчезнаха.
— Съжалявам.
— Затова живееш тук, не в Дома на Ветровете. Не искаш другите да те виждат такъв.
— Обикновено успявам да го задържа в стаята си. Извинявай, че те събудих.
Свих ръце на юмруци в скута си, за да не се изкуша да го докосна.
— Колко често се случва?
Виолетовите му очи срещнаха моите и разбрах отговора, преди да го чуя.
— Колкото и на теб.
Преглътнах сухо.
— Какво сънува тази нощ?
Той поклати глава, отправяйки поглед през прозореца към леко заснежените покриви на близките сгради.
— Някои спомени от В недрата на Планината, Фейра, не бива да бъдат споделяни. Дори с теб.
Като се имаше предвид колко ужасяващи неща бе споделял с мен, то кошмарите му… не бяха просто кошмари. Сложих ръка върху лакътя му, въпреки че стоеше чисто гол пред мен.
— Ако имаш нужда да поговориш с някого, само кажи. Ще го пазя в тайна от другите.
Понечих да сляза от леглото, но той хвана ръката ми и я задържа върху своята.
— Благодаря ти.
Погледнах пръстите му, съкрушеното му лице. Колко болка имаше в него — и изтощение. Не позволяваше на никого да го види в този му вид.
Надигнах се на колене и целунах топлата, мека кожа на бузата му. Всичко приключи за секунди, но… но колко нощи си бях мечтала някой да стори същото за мен?
Като се отдръпнах, той ме гледаше с леко изумление, но ме остави да стана от леглото. Преди да достигна вратата, се обърнах към него.
Рис продължаваше да стои на колене с увиснали върху белите чаршафи криле, сведена глава и изпъкващи върху златистата му кожа татуировки. Мрачен паднал ангел.
Картината изскочи в съзнанието ми.
Изскочи — и затрепка зад очите ми, преди да избледнее.
Въпреки това светлият и отпечатък остана в онази дупка в гърдите ми.
Дупката, която бавно заздравяваше.
39.
— Дали ще успееш да я разчетеш, след като вземем и другата половина? — попитах Амрен от входната врата на апартамента й на следващия ден.
Притежаваше най-горния етаж от триетажна сграда, чиито полегати скатове на покрива завършваха с гигантски прозорци. Единият предлагаше изглед към Сидра; другият — към обточен с дървета градски площад. Апартаментът се състоеше от една просторна стая: захабеният дъбов под беше покрит със също толкова захабени килими, а мебелите бяха разпръснати из цялата площ, сякаш непрекъснато ги местеше насам-натам по някаква причина.
Само огромното й легло — чудовищно произведение на дърводелството с четири колони и ефирен балдахин — като че ли си имаше постоянно място до едната стена. Кухня не виждах, а само дълга маса, разположена пред камина, която гореше толкова буйно, че горещината в стаята беше почти задушаваща. Сухото зимно слънце беше стопило лекия снежец от предишната нощ още сутринта и времето, макар и хладно, беше достатъчно меко, че разходката дотук да ми подейства ободряващо.
Амрен, седнала на пода пред ниска масичка, осеяна с листове, вдигна поглед от лъскавите метални страници на Книгата. Лицето и устните й бяха по-бледи от обичайно.
— От доста време не съм използвала този език. Искам да си го припомня, преди да се заема с Книгата. Да се надяваме, че дотогава високомерните човешки кралици ще са ни дали своята част.
— Колко време ще ти отнеме опресняването на познанията ти?
— Негово Тъмно Величество не те ли просветли? — попита тя и сведе поглед към Книгата.
Аз отидох до дългата дървена маса и оставих подаръка си върху надрасканата й повърхност — няколко буркана с топла кръв директно от месарницата. Почти бях тичала дотук, за да не изстине.
— Не — отвърнах, вадейки бурканите от хартиения плик. — Пропуснал е.
Рис беше излязъл преди закуска, но намерих бележка от него върху нощното ми шкафче.
Благодаря ти за снощи, беше краткото й послание. Нямаше химикалка, с която да напиша отговор.
Въпреки това намерих една и надрасках: Какво символизират планините и звездите на коленете ти?
Листът изчезна след миг. Като не го получих обратно, се облякох и слязох в трапезарията за закуска. Тъкмо похапвах яйца с препечена филийка, когато се появи до чинията ми, и то старателно сгънат.