40.
Простосмъртните кралици се различаваха помежду си по години, цвят на кожата, височина и… характер. Най-възрастната, облечена в бродирана рокля от фина тъмносиня вълна, имаше смугла кожа, пронизителни студени очи и изправена стойка, независимо от дълбоките бръчки, набраздили лицето й.
Двете на средна възраст бяха пълни противоположности: едната тъмна, другата светла; едната мила на вид, другата сякаш изсечена от гранит; едната с усмивка на лице, другата — с мрачна гримаса. Дори бяха облечени в бяла и черна рокля и движенията им се допълваха като въпроси и отговори. Стана ми чудно какви ли бяха кралствата им, какви взаимоотношения поддържаха. Дали еднаквите сребърни пръстени на ръцете им ги обвързваха по някакъв начин.
А двете най-млади кралици… Едната навярно беше само с няколко години по-голяма от мен, чернокоса и черноока; всяка нейна пора излъчваше зорка пресметливост.
Последната кралица, онази, която проговори първа, беше най-красива — всъщност единствената сред тях, надарена с красота. Четирите други жени, независимо от изтънчените си дрехи, нехаеха дали са млади, или стари, дебели или слаби, ниски или високи. Тези неща не бяха важни, а само въпрос на машинация.
Петата обаче, красивата кралица, наглед около трийсетгодишна…
Буйната и къдрава коса беше златиста като тази на Мор, а очите и — сякаш от чист кехлибар. Дори смуглата й, луничава кожа изглеждаше посипана със златен прашец. Тялото и беше пищно на местата, които навярно знаеше, че привличат мъжките очи, и гъвкаво на онези, които подчертаваха грацията й. Същинска лъвица в човешка плът.
— Добра среща — обади се Рисанд, оставайки неподвижен, докато стражите им оглеждаха с каменни лица стаята и нас самите. Докато кралиците ни измерваха с погледи.
Само едно кимване от златната кралица и мъжете се разпръснаха из просторната всекидневна, заемайки постове до стените и вратите. Сестрите ми, смълчани пред еркерния прозорец, се отместиха, за да им направят място.
Рис пристъпи напред. Кралиците си поеха дъх, сякаш в подготовка за предстоящото. Стражите им най-небрежно, дори глуповато сложиха ръце върху дръжките на мечовете си — грамадни, в сравнение с илирианските. Все едно имаха шанс срещу когото и да било от нас. Мен включително, осъзнах с леко смущение.
Днес Касиан и Азриел играеха ролята на най-обикновени стражи — колкото да отвличат вниманието им.
Рис сведе глава в лек поклон и заговори на кралиците:
— Благодарни сме, че приехте поканата ни. — После вдигна вежда. — Къде е шестата кралица?
Старицата с тежка синя рокля отговори:
— Не се чувства добре и пътят нямаше да й понесе. — Тя се извърна към мен. — Ти си пратеничката.
Изопнах гръб. Под стоманения й поглед чувствах короната си като шега, като евтина дрънкулка…
— Да — отвърнах. — Аз съм Фейра.
Тя стрелна очи към Рисанд.
— А ти си Великият господар, който ни изпрати доста интересно писмо, след като пренебрегнахме първите няколко.
Не посмях да обърна лице към него. Беше изпратил не едно писмо по сестрите ми.
Не попита какво пише в тях, обясни ми със смях по връзката ни. Не бях вдигнаха щита си, в случай че се наложеше да общуваме тайно.
— Точно така — потвърди Рисанд с едва забележимо кимване. — А това е братовчедка ми Мориган.
Мор закрачи към нас с развяваща се от призрачен вятър алена рокля. Златната кралица я измери внимателно с поглед. Явно я възприемаше като заплаха заради красотата, могъществото и авторитетното й излъчване. Мор застана до мен и се поклони.
— От доста време не бях срещала простосмъртна кралица.
Облечената в черно кралица сложи бялата си като лунен лъч ръка на хълбока си.
— Мориган… прочутата Мориган от Войната.
Всички застинаха от почуда. И капка страхопочитание.
Мор се поклони отново.
— Заповядайте, седнете.
Тя посочи столовете, които бяхме разположили на почтително разстояние един от друг, за да могат стражите да застанат до кралиците си, ако сметнеха за нужно.
Кралиците се настаниха едновременно. Стражите им все пак не помръднаха от постовете си из стаята.
Златокосата приглади бухналите си поли и заяви:
— Предполагам, че това са домакините ни.
Очите й отскочиха към сестрите ми.
Неста стоеше с изпънат като струна гръб, но Илейн направи реверанс и бузите й поруменяха.
— Сестрите ми — поясних аз.
Кехлибарените очи се върнаха към мен. Огледаха короната ми. После и тази на Рис.