— Умоляваме ви — рекох аз.
Молбата ми бе посрещната с мълчание.
— Умоляваме ви — повторих. Бях пратеничка, избрана от Рис, за да бъда гласът на двата свята. — Превърнаха ме в това — в елф, — след като един от командирите на Хиберн ме уби.
Рис изтръпна — усетих го през връзката ни.
— Цели петдесет години — продължих въпреки това — Амаранта тероризираше Притиан, а когато я надвих, когато освободих народа му, тя ме уби. Но в мига, преди да умра, видях жестокостите, които бе причинила и на човеците, и на елфите. Щом само един командир — само един — е способен на такова опустошение, представете си какво може да направи цял отряд от командири. Сега кралят им възнамерява да използва древно оръжие, с което да разруши стената и да изтреби всички ви. Войната ще е кратка и безмилостна. И нямате шанс за победа. Нито пък ние. Оцелелите ще станат роби и децата на децата им ще се раждат роби. Затова ви умоляваме… Умоляваме ви, отстъпете ни вашата половина от Книгата.
Старата кралица надникна към златокосата, преди да отвърне топло, помирително:
— Ти си млада, дете мое. Имаш още много да учиш за света…
— Не й говорете като на дете — предупреди я Рис със смъртоносно тих глас. — Старата кралица, невръстно момиче пред неговото многовековно съществувание, прояви благоразумието да се притесни от тона му. Рис я гледаше със стъклени, безмилостни очи. — Не обиждайте Фейра само защото говори от сърце и изпитва състрадание към беззащитните, докато вие самата слушате единствено егоизма и малодушието си.
Старицата се скова.
— За доброто на всички…
— Множество зверства — прекъсна я Рис — са извършени за доброто на всички.
Една част от мен се впечатли, че кралицата не извърна поглед от него. Вместо това
просто довърши изречението си.
— Книгата ще остане при нас. Ще преодолеем задаващата се буря…
— Достатъчно — обади се Мор.
И стана на крака.
Погледна всяка от кралиците в очите и каза:
— Аз съм прочутата Мориган. Знаете коя съм. Какво съм. Знаете, че моята дарба е истината, затова ще изслушате думите ми и ще повярвате в истинността им. Както направиха и предците ви.
Никой не възрази.
Мор махна през рамо — към мен.
— Съвпадение ли е според вас, че човешко същество отново получава безсмъртие, и то тъкмо когато древният ни враг се надига? Борих се рамо до рамо с Мириам във Войната, докато Юриан губеше разсъдъка си от болни стремежи и жажда за кръв — губеше нея. Стигна дотам, че измъчва Клития до смърт, а после намери и своята в битката с Амаранта. — Тя си пое рязка глътка въздух и можех да се закълна, че Азриел запристъпва безшумно към нея. Мор обаче продължи: — Двете с Мириам се върнахме в Черната земя, за да освободим робите, оставени в онзи горящ пясък, да ги избавим от хомота, от който тя самата се беше измъкнала. Върнах се с нея — с приятелката ми. Заедно с армията на принц Дракон. Мириам ми беше приятелка, каквато Фейра е сега. А вашите предшественички, кралиците, подписали Мирния договор… Те също ми бяха приятелки. Но като ви гледам… — Тя оголи зъби. — Не виждам нищо от онези жени във вас. Като ви гледам, знам, че предците ви биха се срамували от вас. Присмивате се на стремежа ни към мир? Мир между народите ни? — Гласът на Мор пресекна и Азриел отново пристъпи дискретно към нея, макар и лицето му да не издаваше нищо. — Знам за един остров в забравена, раздирана от бури част на океана. Голям, тучен остров, скрит от времето и чуждите погледи. Островът, на който до ден-днешен живеят Мириам и Дракон. С децата си. И с двата си народа. Елфи, човеци и техните потомци. Всички живеят заедно. Цели петстотин години се радват на мир сред океана и позволяват на света да ги мисли за мъртви…
— Мор — предупреди я кротко Рис.
Току-що бе разкрила тайна, пазена от пет века насам.
Тайна, подклаждала мечтите на Рисанд, на двора му.
Земя, където двама мечтатели бяха създали мир между народите си.
Където нямаше стена. Нямаше железни огради. Нито ясенови стрели.
Двете кралици — златокосата и възрастната — отново се спогледаха.
Старицата обърна блеснали очи към Мор.
— Дай ни доказателство. Щом не си насилникът, за какъвто те представят хорските мълви, а защитник на мира, докажи ни го.
Имаше само един начин. Само един начин да им го докаже.
Веларис.
Костите ми простенаха при мисълта да разкрием онзи скъпоценен камък на тези… паяци.
Рис стана с грациозно движение и кралиците последваха примера му. Той заговори с глас като безлунна нощ: