— Бих се във Войната, така че не забравяй…
— Не — повтори Азриел, без да откъсва очи от нейните. Нервно шаващите му криле дращеха облегалката на стола. — Ще те обесят за назидание.
— Първо ще трябва да ме заловят.
— Онова място е капан за нашата раса — противопостави и се Азриел с нисък, груб глас. — Изградено е от елфически ръце, за да предпазва човеците от нас. Стъпиш ли вътре, Мор, няма да си тръгнеш. Защо според теб ни е толкова трудно да се промъкнем вътре?
— Щом няма начин да влезем в техните земи — намесих се, преди Мор да е дала израз на гнева, който превземаше лицето й, и да нарани сенкопоеца повече, отколкото възнамеряваше, — а измамата и контролът над съзнанието могат да подтикнат магията да унищожи Книгата… Какво доказателство можем да им предложим? — Рис вдигна глава. — И коя е… коя е тази Мириам? Каква е била на Юриан и кой е онзи принц, който спомена… Дракон? Бихме могли… бихме могли да използваме тях като доказателство. Само колкото да подплатим твърденията ти.
Яростта в очите на Мор стихна и тя пристъпи смутено от крак на крак.
Рис обаче сплете пръсти в пролуката между коленете си и подхвана:
— Преди пет века, в годините преди Войната, в южната част на континента съществувало елфическо кралство: песъчлива територия, обграждаща потъналото в зеленина устие на една река. Черната земя. Нямало по-ужасно място за човеците, защото до един се раждали роби. Върховните елфи ги принуждавали да строят великите им храмове и дворци. И нямало начин за бягство; за откупуване на свободата им. Кралицата на Черната земя…
По лицето му сякаш пробягаха далечни спомени.
— В сравнение с нея Амаранта би изглеждала мила като Илейн — обясни Мор с тиха омраза.
— Мириам — продължи Рис — била рожба на баща елф и човешка майка. А тъй като майка и била робиня и зачатието било… против волята й, Мириам се родила в окови като всяко човешко дете и никой не признал елфическото и потекло.
— Друг път ще разказваш цялата история — обади се Амрен. — Основното е — взе думата тя, — че Мириам била поднесена от кралицата като сватбен дар на годеника си, чуждоземен елфически принц на име Дракон. Той се ужасил при мисълта да я държи като робиня и я пуснал на свобода. За да избяга от гнева на кралицата, Мириам прекосила пустинята, преплувала морето и се озовала в друга пустиня… където срещнала Юриан. Съюзила се с бунтовническите му войски, станала му любовница и помагала на воините с лечителската си дарба. И така, докато по време на една кървава битка не я изпратили да цери новите елфически съюзници на
Юриан… а сред тях бил и принц Дракон. Оказало се, че Мириам отворила очите на принца за чудовището, което щял да направи своя съпруга. Той развалил годежа, съюзил се с човеците и в продължение на цели три години издирвал красивата робиня. Юриан нямал представа, че новият му боен другар желае любовницата му. Бил толкова съсредоточен върху Войната и битката с Амаранта на север, че не усетил как Мириам и Дракон се влюбват зад гърба му.
— Не зад гърба му — ядоса й се Мор. — Мириам сложила край на връзката си с Юриан още преди с пръст да е докоснала Дракон.
Амрен сви небрежно рамене.
— Накратко казано, момиче, след като Амаранта убила Юриан, постоянно му повтаряла векове наред какво се било случило с любимата му — че го била предала заради друг елф. Но всички, дори Амаранта, вярваха, че Мириам и Дракон са загинали в края на Войната, опитвайки да освободят народа й от Черните земи.
— Но не са — казах аз. Рис и Мор кимнаха. — Било е просто начин да избягат, нали? Да започнат отначало на някое друго място заедно със своите народи? — Двамата кимнаха отново. — Тогава защо да не ги покажем на кралиците? Вече им разказа част от историята…
— Защото — прекъсна ме Рис — освен че не би доказало нищо за моята личност, което се оказа най-голямото им опасение, така бихме предали жестоко приятелите ни. Единственото им желание беше да останат скрити, да живеят мирно с народите си. Биха се, проляха много кръв и страдаха достатъчно. Не искам да ги намесвам в този конфликт.
— Въздушната войска на Дракон беше не по-лоша от нашата — замисли се Касиан. — Може да ни потрябва помощта му.
Рис просто поклати глава, слагайки край на разговора. И навярно имаше право: разбулването на спокойния дом на Дракон и Мириам нямаше да докаже нищо за собствените ни намерения. За положителните качества на Рис.
— Е, какво ще им предложим тогава? — попитах. — Какво да им покажем?
— Ще им покажем Веларис — отвърна мрачно Рис.
— Какво? — подскочи Мор, но Амрен й направи знак да мълчи.