Във виолетовите му очи проблесна палава искра, прогонвайки студената отчужденост, напрежението. Шпионинът му беше черно петно в светлосиньото небе.
— Като се приберем у дома, ще извадим метъра.
Щипнах леко твърдия като камък мускул на ръката му. Рис ми се усмихна дяволито и се спусна надолу…
Планини, сняг, дървета, слънце и свободно падане през облаците…
Докато летяхме шеметно надолу, от гърдите ми се изтръгна ням писък. По инстинкт увих ръце около врата му. Тихият му смях погъделичка тила ми.
— Имаш смелост да се изправиш пред моята тъмнина и да създадеш своя собствена, да се удавиш в подводен храм и да премериш сили с Тъкачката, но някаква си височина те кара да крещиш от страх?
— Следващия път, когато имаш кошмар, ще те оставя да се мъчиш — изсъсках аз със стиснати клепачи и вцепенено от ужас тяло, а Рис разпери криле и отново се понесохме плавно по въздуха.
— Не ми се вярва — отвърна той. — Прекалено много ти харесва да ме виждаш гол.
— Кучи син!
Смехът му прокънтя до мен. Вятърът ревеше край нас като бясно животно и аз се вкопчих още по-силно в тялото му, без да отварям очи. Кокалчетата на ръката ми докоснаха едно от крилата му, което бе гладко и хладно като коприна, но едновременно с това и кораво като камък.
Удивително. Протегнах слепешком ръка… и дръзнах да прокарам пръст по един от вътрешните му ръбове.
Рисанд потрепери и тихият му стон погъделичка ухото ми.
— Това място — пророни със стегнато гърло — е много чувствително.
Отдръпнах пръста си и извъртях глава, колкото да надзърна в лицето му. Наложи ми се да притворя клепачи заради брулещия вятър и плитката ми се замята насам-натам, но… погледът му беше съсредоточен в планините около нас.
— Имаш гъдел ли?
Очите му отскочиха за миг към мен и веднага се върнаха към океана от заснежени борови гори пред нас.
— Чувството е нещо като това — отвърна ми, приведе се толкова близо до мен, че устните му докоснаха ухото ми и той духна леко в него.
Гърбът ми се изви спонтанно, а брадичката ми се надигна нагоре към милувката на дъха му.
— О! — скалъпих едва.
Усетих как се усмихва до ухото ми, преди да се отдръпне.
— Ако търсиш вниманието на илириански мъж, по-добре го сграбчи за топките. Обучени сме да защитаваме крилата си на всяка цена. Някои илирианци, докоснат ли крилата им без позволение, първо нападат, после задават въпроси.
— И по време на секс ли? — изстрелях, без да се замислям.
Рис продължи да оглежда планините, но по лицето му изплува дяволито изражение.
— По време на секс един илирианец може да достигне оргазъм, ако жената докосне крилете му на правилното място.
Кръвта забушува във вените ми. Навлизахме в опасна територия; по-смъртоносна и от бездната под нас.
— И с теб ли е така?
Очите му ме съблякоха чисто гола.
— Не съм позволявал на никоя да вижда и докосва крилете ми в леглото. Това те прави уязвим до степен, с която… не бих се чувствал удобно.
— Жалко — отсъдих с небрежен поглед към величествената планина, издигнала се на хоризонта. По-висока от всички останали и сякаш коронясана с лъскав дворец от лунен камък.
— Защо? — попита предпазливо той.
Свих рамене, борейки се с напиращата по устните му усмивка.
— Защото се обзалагам, че можеш да постигнеш доста интересни пози с тези криле.
Рис се изсмя гърлено и носът му погали ухото ми. Усетих как отваря уста да ми
прошепне нещо, но…
Нещо тъмно и светкавично се стрелна към нас и той му се изплъзна, устремявайки се надолу с ругатня.
Но ни връхлетя още едно и още едно.
Не просто обикновени стрели, осъзнах, когато Рис кривна във въздуха и сграбчи една. Останалите заотскачаха от щита, който вдигна пред нас.
Той погледна дървото в ръката си и го пусна с гримаса. Ясенови стрели. Създадени да убиват елфи.
А сега и аз бях от тях…
По-бърз от вятъра, по-бърз от смъртта, Рис се спусна към земята. Избра да лети, вместо да ни ответри, защото искаше да разбере къде са враговете ни, не биваше да ги изпуска. Вятърът хапеше лицето ми, пищеше в ушите ми, раздираше косата ми с кръвожадни нокти.
Азриел и Касиан вече се бяха насочили към нас, обгърнати от защитни сфери в прозрачно синьо и червено, от чиято повърхност стрелите отскачаха като от стъкло. Сифоните им в действие.
Обстрелът откъм боровата гора по планинските хълмове продължи още малко, после секна.
Рис се приземи със страшна сила, разпръсвайки снега около себе си, и лицето му се изкриви от ярост, каквато не бях виждала у него от онзи ден в двора на Амаранта. Усещах как тупти до тялото ми, разлива се като вълна по поляната, на която стояхме.