Хвана ме за кръста и ме тикна в скута си.
Курвата на Великия господар. Това бях станала В недрата на Планината — това очакваше от мен светът. Опасната нова държанка, която бащата на Мор несъмнено щеше да проучи.
Рис приплъзна едната си ръка по голия ми кръст, а другата — по бедрото ми. Кожата му беше толкова студена, че едва не ахнах.
Той явно усети мълчаливия ми трепет, защото след миг ръцете му се стоплиха. Палецът му, извит около вътрешността на бедрото ми, помилва бавно чувствителната ми кожа, сякаш в знак на извинение.
После Рис доближи уста до ухото ми, съзнавайки, че поданиците му още не бяха станали от пода. Явно някога си бяха позволили да се надигнат без негово разрешение и знаеха последиците от такава грешка. Другата му ръка зарисува лениви, небрежни кръгове по голата плът на ребрата ми и Рисанд прошепна:
— Гледай да не се възгордееш.
Знаех, че всички го чуха. Той също знаеше.
Надникнах към склонените глави пред нас с препускащо в гърдите ми сърце и попитах равно:
— От кое?
Дъхът на Рис погали ухото ми, както се беше случило в небето преди час.
— От това, че всеки мъж тук обмисля какво би сторил, за да усети хубавата ти червена устичка върху себе си.
Очаквах бузите ми да пламнат, да ме обземе срам.
Но наистина бях красива, силна жена.
Бях оцеляла, бях възтържествувала. Също както Мор беше оцеляла на това ужасно, отровно място…
Затова си позволих усмивка — първата за новата ми маска. Показах им хубавата си червена устичка и белите си прави зъби.
Ръката му се провлачи нагоре по бедрото ми — собственическият допир на мъж, убеден, че притежава и тялото, и душата на жената до себе си. Беше ми се извинил предварително — за играта, за ролите, с които трябваше да се нагърбим в нея.
Аз се отдадох на докосването му, отпуснах се назад в мускулестото му, топло тяло. Така се притиснах към него, че усетих дълбокия тътен на гласа му, когато заповяда на придворните:
— Станете.
Те се подчиниха като един. Погледнах някои от тях с насмешка и безумно отегчение.
Рис погали свивката на коляното ми с кокалчето на единия си пръст и всеки нерв в тялото ми трепна.
— Вървете да си играете — нареди им той.
Тълпата се разпръсна и от някакъв далечен ъгъл на двореца зазвуча музика.
— Кеир — прокънтя гласът на Рис като гръмотевица в бурна нощ.
Само толкова му трябваше да призове бащата на Мор пред подиума. Кеир се поклони отново и погледна първо Рис, после и мен с ледено пренебрежение на лице, сетне обърна очи към Мор и илирианците. Касиан му кимна бавно, сякаш го предупреждаваше, че помни — и никога няма да забрави — какво бе причинил камерхерът на Изсечения град на собствената си дъщеря.
Но Кеир настръхна не от него, а от Азриел. От Изповедника.
Един ден, осъзнах аз, шпионинът щеше да убие бащата на Мор с легендарния си меч. И то много, много бавно.
— Докладвай — заповяда Рис, галейки с кокалчето на единия си пръст ребрата ми.
Даде знак на Касиан, Мор и Азриел и тримата се сляха с тълпата. Само за част от секундата Азриел сякаш се превърна в сянка и изчезна. Кеир дори не се обърна към тях.
Пред Рис камерхерът изглеждаше като нацупено хлапе. Знаех, че бащата на Мор е по-възрастен от него — много по-възрастен, но явно властта го блазнеше.
А Рис беше въплъщение на властта.
— Привет, милорд — поздрави го Кеир с меден дълбок глас. — Приветствам и… гостенката ви.
Рис долепи длан до бедрото ми и килна глава, за да ме погледне в лицето.
— Прелестна е, нали?
— Несъмнено — съгласи се Кеир, свеждайки очи. — Няма какво да ви докладвам, милорд. Не се е случило нищо особено от предишното ви посещение.
— Няма кого да наказвам? — попита Рис като котарак, спипал мишка.
— Освен ако не желаете да избера някого специално, инак не, милорд.
Рис изцъка с език.
— Жалко.
Той отново плъзна поглед по тялото ми и захапа игриво ухото ми.
А аз, проклета да бях, се притиснах още повече към него, докато палецът му пълзеше нагоре по бедрото ми, докосвайки бавно, сладострастно чувствителната кожа там. Тялото ми се отпусна, стегна се, а дъхът ми… Котелът да ме попари… уханието му на цитрус и море, силата, която бълваше… дъхът ми пресекна.
Не се и съмнявах, че е усетил; че е почувствал промяната в мен.
Пръстите му застинаха върху крака ми.
Кеир започна да изрежда имена от двора — суха информация за бракове, съюзи и кръвни вражди, а Рис го остави да говори.