Палецът му отново започна да ме гали… този път заедно с показалеца.
Гърлено ръмжене изпълни ушите ми и ме накара да забравя всичко друго, освен допира му по вътрешността на бедрото ми. Музиката ехтеше, древна и дива, и хората се поклащаха в ритъма й, долепени един до друг.
Рис гледаше камерхера в очите и кимаше вяло от време на време. А пръстите му продължаваха бавния си, целенасочен поход по бедрата ми, издигайки се все по-нависоко с всяко движение.
Усещах множество очи върху нас. Дори докато пируваха, докато танцуваха на малки групи, гостите ни наблюдаваха. Аз седях в скута му, личната му играчка, и макар всички да виждаха какво прави с ръцете си… имах чувството, че сме съвсем сами в залата.
Кеир му изложи разходите на двора и Рис кимна отново. Този път носът му докосна мястото между врата и едното ми рамо, а след него усетих и устните му.
Гърдите ми се втвърдиха и сякаш натежаха от копнеж… същият онзи копнеж, който вече се трупаше и дълбоко под тях. Огнена горещина се ширна по лицето ми, по вените ми.
Накрая обаче Кеир не се сдържа и заяви:
— Чувах слухове, но не вярвах. — Впи поглед в мен, в гърдите ми, щръкнали през диплите на ефирната рокля, в краката ми, разтворени по-широко от преди няколко минути, в ръката на Рис, попаднала в опасна територия. — Но май е вярно: любимката на Тамлин си е намерила друг стопанин.
— Трябва да видиш как я карам да се моли — пророни Рис, докосвайки врата ми с нос.
Кеир сключи ръце зад гърба си.
— Предполагам сте я довели с умисъл.
— Знаеш, че правя всичко с умисъл.
— Разбира се. Като че ли ви харесва да я кичите с прозирни дрехи и корони.
Ръката на Рис спря и аз изпънах гръб от отвращението в тона му.
— Хм, теб бих те окичила с каишка — подхвърлих с глас, принадлежащ на друга жена.
Одобрението на Рис почука по щита в съзнанието ми и ръката върху ребрата ми отново зарисува лениви кръгове.
— Моето момиче наистина обича игричките — пророни до рамото ми. После посочи с брадичка към камерхера. — Донеси и вино.
Чиста заповед. Без нито капка вежливост.
Кеир се скова, но тръгна към масите.
Рис не смееше да свали маската, но нежната му целувка под ухото ми говореше достатъчно. Извинение и благодарност — и пак извинение. Този фарс не му харесваше… както и на мен. Но за да получим необходимото, за да дадем на Азриел достатъчно време… беше готов да играе театър. Аз също.
Усещайки ръцете му под гърдите ми и между бедрата ми, се запитах дали изобщо имаше нещо, на което не беше готов. Дали… дали арогантното му, наперено поведение не прикриваше мъж, който се смяташе за недостоен.
Зазвуча нова песен — като течен мед, като стремглав вятър, придружен от поривист, неистов барабанен ритъм.
Извърнах се към него, оглеждайки лицето му. В очите му нямаше нито капка топлота, нищо от близостта, която бяхме постигнали. Свалих щита си достатъчно, че да го пропусна.
Какво? разнесе се гласът му в съзнанието ми.
Пресегнах се по връзката помежду ни и погалих стената от черен диамант. На повърхността и се отвори тънка пролука — само за мен. Прошепнах в нея:
Ти си добър, Рис. Имаш добро сърце. Маската ти не ме плаши. Виждам мъжа под нея.
Ръцете му ме стиснаха по-силно и без да откъсва очи от моите, се приведе напред и докосна с устни бузата ми. Достатъчен отговор… и освобождение.
Отпуснах се в скута му, отваряйки още малко краката си.
Защо спираш? пророних в съзнанието му, в него самия.
Почти беззвучно ръмжене отекна до мен. Той погали кожата върху ребрата ми отново, този път в ритъм с музиката, и палецът му почти докосна долната страна на гърдите ми.
Отпуснах глава върху рамото му.
И прогоних онази част от себе си, която чуваше думите им — курва, курва, курва…
И онази, която повтаряше — предателка, лъжкиня, курва…
И просто се слях с всичко.
С музиката, с барабаните, с необузданата тъмна жена в обятията на Великия господар.
Очите му се премрежиха — не от мистериозна сила или гняв. Нещо огнено, примесено с лъскава тъмнина избухна в съзнанието ми.
Плъзнах ръка надолу по бедрото му, усещайки мощта на скрития воин. Провлачих я обратно нагоре с едно дълго, бавно движение, подбудено от внезапната нужда да го докосвам, да го чувствам до себе си.
Всеки момент щях да пламна и да изгоря. Щях да се подпаля и…
Полека — прошепна той дяволито през пролуката в щита ми. — Ако се превърнеш в жива свещ, клетият Кеир ще изпадне в смут. И ще съсипеш пиршеството.