Защото огънят щеше да разкрие на всички им, че не съм обикновена жена, а после камерхерът несъмнено щеше да уведоми полусъюзниците си от Двора на Есента. Ако не той, то някое от другите чудовища наоколо.
Рис се размърда в трона и толкова се притисна в мен, че за миг забравих за Кеир, за Двора на Есента и за Азриел, който в момента се опитваше да открадне вълшебното кълбо.
От толкова време изпитвах само студ и самота, че тялото ми виеше под напора на интимността, на щастието, че някой го докосваше и го караше да се чувства така живо.
Ръката от кръста ми се плъзна към корема ми и се закачи на ниския колан там. Аз наместих глава между рамото и врата му и отвърнах на всички погледи, вперени в мен, наслаждавайки се на всеки контакт между телата ни с Рис, жадна за още още още…
Накрая, когато кръвта ми вече кипеше, когато Рис погали долната страна на гърдите ми с кокалчетата на пръстите си, надникнах към Кеир, който ни гледаше, забравил чашата с вино в ръката си.
Рис също го погледна.
Камерхерът стоеше облегнат на стената и се взираше безсрамно в нас. Като че ли се чудеше дали да ни прекъсне. Но явно не смееше. Ние трябваше да отвлечем вниманието му, докато Азриел издирваше кълбото. Ние бяхме хитрината в плана.
Усещах, че докато плъзваше върха на езика си нагоре по врата ми, Рис не откъсваше очи от Кеир.
Извих гръб с натежали клепачи и пресекващ дъх. Щях да горя и горя, и горя…
Май е толкова погнусен, че би предпочел просто да ми даде кълбото, само и само да се махнем оттук, каза Рис в съзнанието ми, докато другата му ръка се придвижваше опасно нагоре. Но копнежът там растеше и не носех бельо, което да прикрие изобличителното доказателство, ако пъхнеше ръката си под финия плат.
Добро представление му спретнахме, отвърнах аз. За пръв път използвах толкова пресипнал от похот глас. Дори в съзнанието си.
Пръстите му обгърнаха извивката на бедрото ми.
Размърдах се в скута му, за да попреча на ръцете му да открият истината…
И усетих твърдината до задните си части.
Всяка мисъл изхвърча от главата ми. Остана само непреодолимият трепет, който ме накара да се потрия във впечатляващата сила между бедрата му. От гърлото му се изтръгна тих, дрезгав смях.
Кеир продължаваше да ни наблюдава. Втрещен. Смаян. Нямаше да помръдне от мястото си, докато Рис не го освободеше — и дори не се замисляше къде беше изчезнал шпионинът ни.
Затова се извъртях отново, поглеждайки пламналите очи на Рисанд, и плъзнах език по гръкляна му. Вятър, море, цитрус и пот. Едва не рухнах.
Обърнах се напред и Рис прокара устни по тила ми, докато се прилепях още повече към настойчивата, приканваща изпъкналост в скута му. В този миг ръката му се издигна твърде нависоко по бедрото ми.
Влагата, която намери там, насочи всичките му хищнически инстинкти към онова скрито място. Към предателството на тялото ми. Той ме стисна по-силно в обятията си и лицето ми пламна — навярно и от срам, но…
Рис усети, че всеки момент ще изтърва контрола над огъня си. Спокойно — пророни, но този вътрешен глас звучеше задъхано. — Не значи нищо. Просто реакция на тялото ти…
Защото си толкова неустоим? Опитът да отклоня вниманието му прозвуча принудено дори в собственото ми съзнание.
Той се засмя, навярно за да ме утеши.
От месеци се дразнехме и провокирахме. И може би беше просто реакция на тялото ми — или на неговото, но вкусът му по езика ми заплашваше да ме унищожи, да ме погълне цяла и…
Друг мъж. Ръцете на друг мъж обхождаха тялото ми, а с Тамлин едва бяхме…
От мисълта ми прилоша, но залепих сънлива, сластна усмивка на лицето си. В този миг Азриел се върна в залата и кимна леко на Рис. Взел беше кълбото.
Мор се доближи до шпионина и прокара собственически ръка по раменете и гърдите му, преди да застане пред него. Обсипаната с белези ръка на Аз обгърна голия й кръст и го стисна леко. Единственото потвърждение, което й бе нужно.
Тя му отвърна с усмивка, достойна за злите езици, и се изгуби с лежерна крачка сред тълпата, несъмнено заблуждавайки всички околни, че Аз не е напускал залата, че току-що му бе отправила покана за леглото си.
Азриел я изпрати със студен, отегчен поглед. Сигурно и в него се вихреше буря, както и в мен.
Рис привика с показалец Кеир, който откъсна злобните си очи от дъщеря си и закрачи към нас с виното в ръка. Дори не достигна подиума, преди силата на Рис да му отнеме бокала.
Остави го на земята до нас — детска закачка, с която да напомни на камерхера колко е безсилен, че тронът не му принадлежи.