Спомних си това чувство. Какво беше да му се поддадеш. Колко ме бе обладало онази вечер.
— Не остана много — каза вместо поздрав Мор.
— До кое?
Никой не ме беше подготвил какво да очаквам, тъй като не бивало да развалят изненадата на Звездопада.
— До забавата.
Обходих с поглед тълпата край нас.
— А това какво е?
Мор вдигна вежда.
— Никой не го е грижа за тази част от празненството. Когато дойде основното, ще разбереш. — Тя отпи глътка шампанско. — Каква рокля само. Имаш късмет, че Амрен се е заточила в малката си таванска стаичка, иначе вероятно щеше да я свали от гърба ти, алчната му драконка.
— И дори за празника няма да си почине от Книгата?
— Твърди, че нещо около Звездопада я смущавало. Кой знае. Сигурно просто ни прави напук.
Мор говореше някак отнесено, лицето и изглеждаше леко напрегнато.
— Готова ли си… за утре? — попитах тихо.
Щяхме да напуснем Веларис, за да не следи никой действията ни по тези земи. На закуска Азриел ми беше казал, че Мор ще се завърне в Двора на Кошмарите. За да провери дали баща и… се възстановява.
Мястото не беше особено подходящо за обсъждане на плановете ни, но Мор просто сви рамене.
— Нямам друг избор. Ще ви изпратя до лагера, после ще продължа сама.
— Касиан ще е доволен — заявих аз, макар че Азриел не можеше да откъсне очи от нея.
Мор изсумтя.
— Сигурно.
Вирнах въпросително вежда.
— Значи, вие двамата…?
Тя отново сви рамене.
— Някога. Аз бях на седемнайсет, а той едва с година по-голям от мен.
Тогава се беше случила трагедията.
Но тя въздъхна без тъга по лицето си.
— В името на Котела, доста отдавна беше. Гостувах на Рис две седмици, докато се обучаваше във военния лагер, и междувременно с Касиан и Азриел станахме приятели. Една вечер Рис трябваше да се върне в Двора на Нощта с майка си и Азриел, затова двамата с Касиан останахме сами. И така стана, че… Просто исках Касиан да го направи. Исках да имам избор.
Мор сви рамене за трети път. Зачудих се дали Азриел не си мечтаеше той да е бил избраникът й. Дали някога и го беше признавал… на нея или на Рис. Дали се проклинаше, че точно тази нощ е отсъствал, че не се беше сближил повече с Мор.
— Рис се върна на следващата сутрин и като разбра какво е станало… — Тя се засмя под носа си. — Стараем се да не говорим за Случката. Двамата с Касиан… Никога не съм ги виждала да се бият така. И дано не ги видя. Знам, че Рис се ядоса не заради девствеността ми, а заради опасността, в която ме поставяше загубата й. Азриел се вбеси още повече, въпреки че остави мъмренето на Рис. И двамата бяха наясно какво ще ми причинят родителите ми, задето бях позволила на копеле с нисш произход да ме опорочи. — Тя погали с длан корема си, сякаш още усещаше пирона, с който го бяха проболи. — И бяха прави.
— И двамата с Касиан не сте били заедно след онази случка? — попитах, колкото да отвлека вниманието и от мрачната тема.
— Не — отвърна Мор с тих смях. — Онази нощ бях отчаяна, постъпих безразсъдно. Избрах него не само заради добротата му, но и защото държах първият ми път да е с някого от легендарните илириански воини. Всъщност с най-великия сред тях. А нямаше спор, че това е Касиан. След като получих желаното, след… всичко, реших, че не искам да създавам повече напрежение между двама им с Рис, между двама им с Аз, затова… оттогава не сме били заедно.
— Нито с когото и да било друг?
Дори със студения, красив сенкопоец, който така усилено се мъчеше да прикрие страстта си по нея?
— Имала съм любовници — обясни Мор, — но винаги ми омръзват. Касиан също е преспал не с една, така че изобщо недей да го жалиш. Просто иска онова, което не може да има, и векове наред бесува, задето го оставих, без дори да погледна назад.
— О, направо полудява — обади се Рис зад мен и аз подскочих. Великият господар ме заобиколи и застана пред мен с нахакана усмивка на уста. Аз скръстих ядосано ръце. — Отново си заприличала на жена.
— Наистина умееш да ласкаеш нежния пол, братовчеде — коментира Мор, потупа го по рамото и отиде да поздрави някого от гостите.
Постарах се да не оглеждам Рис, който беше облечен в черен жакет, небрежно разкопчан в горната си част, така че бялата риза — също разкопчана — да разкрива татуираните му гърди. Постарах се, но неуспешно.
— Още колко възнамеряваш да ме игнорираш? — попитах хладно аз.
— Сега съм тук, нали? Не бих искал да ме сметнеш за сръдлив страхливец.