Отворих уста, но усетих, че от нея ще бликнат най-неподходящите думи. Затова я
затворих и се огледах за Азриел или Касиан, или изобщо за някого, при когото можех да отида. Тъкмо се канех да заговоря някой непознат, когато Рис пророни дрезгаво:
— Не съм искал да те наказвам. Просто… трябваше ми малко време.
Не ми харесваше да обсъждаме въпроса точно тук, заобиколени от толкова много уши. Махнах към тълпата и казах:
— Ще ми обясниш ли, ако обичаш, за какво е всичко това?
Рисанд застана зад мен и прошепна в ухото ми:
— Погледни нагоре.
В този момент всички гости замлъкнаха.
— И няма да изнасяш речи? — попитах.
Толкова исках пак да общуваме спокойно, непринудено като преди.
— Тази вечер не аз съм в центъра на вниманието, макар че присъствието ми е проява на уважение към народа — обясни той. — Тази вечер важното е това.
И тъкмо когато посочи нагоре…
Една звезда прелетя по нощното небе, по-ярка и по-близо от всяка, която бях виждала досега. Къщата и градът отдолу избухнаха в радостни възгласи и гостите вдигнаха тържествено чаши, но не отпиха, преди да изчезне зад хоризонта.
Наклоних глава назад към Рис и бързо отстъпих от топлината на тялото му, от силата и аромата, които излъчваше. Същата тази поза ни беше навлякла достатъчно неприятности в Двора на Нощта.
Още една звезда прекоси небосклона с въртелив устрем, сякаш и тя самата се любуваше на блестящата си красота. По петите й прехвърча още една, и още една, докато откъм хоризонта не изригна цял звезден залп, сякаш хилядна армия ни обстрелваше с мощни лъкове.
Звездите заваляха над нас, изпълвайки света с бяло-синя светлина. Бяха като живи фойерверки и всички ги съзерцавахме с притаен дъх.
Никога не бях виждала по-красиво нещо.
А когато превзеха цялото небе с шеметния си щурм, музиката най-сетне засвири.
Звездобройците навсякъде около нас се впуснаха във вихрени танци, следвайки ритъма на барабаните и на игривите арфи. Не като развратните, порочни танци в Двора на Кошмарите, а жизнерадостни, ликуващи, сякаш с тях почитаха красотата на музиката, кръговрата и живота.
Двамата с Рисанд останахме настрана от тържеството — между танцуващите на терасата хора и звездите, които вече прехвърчаха толкова близо, че сигурно ако се пресегнех през парапета, можех да ги докосна.
Мярнах Мор, Азриел и Касиан. Тримата танцуваха заедно. Мор беше отметнала глава назад и гледаше към небето, а звездната светлина сияеше по снежнобялата й рокля. Лудуваше с вдигнати ръце, носейки се между Азриел и Касиан, като че ли тримата бяха едно цяло, едно същество.
Надникнах през рамо и видях, че Рис също ги наблюдава. По лицето му се четеше нежност, тъга.
Бяха се събрали след цели петдесет години — само за да се разделят отново в поредната борба за свободата им.
Рис усети погледа ми и каза:
— Ела. Има едно място с по-добър изглед. И по-тихо.
Той ми подаде ръка.
Скръбта и тежкото бреме още витаеха в очите му. И нямах сили да ги гледам, също както нямах сили да гледам как тримата ми други приятели танцуваха заедно, сякаш им беше за последно.
Рис ме заведе на едно усамотено балконче, издадено напред от горния етаж на къщата. На терасите под нас музиката и танците продължаваха, а звездите прелитаха стремглаво, смайващо близо.
Седнах на парапета и той пусна ръката ми. Но веднага щом видях бездната под себе си, стъпих на земята и се отдалечих на безопасно разстояние.
Рис се засмя.
— И да паднеш, знаеш, че ще си направя труда да те спася, преди да се размажеш.
— Но чак когато съм на косъм от смъртта?
— Вероятно.
Опрях се на парапета и загледах пороя от звезди.
— Като наказание за нещата, които ти наговорих?
— И аз ти наговорих доста ужасни неща — призна си той.
— Не го мислех — побързах да го уверя. — Говорех по-скоро за себе си. И много съжалявам.
Той погледа звездите за момент, преди да отвърне:
— И все пак беше права. Странях от теб, защото беше права. Но се радвам да чуя, че си приела отсъствието ми като наказание.
Изсумтях, въпреки че бях благодарна за лекия му тон — за хумора в гласа му.
— Някакви новини за кълбото или кралиците?
— Още нищо. Чакаме отговора им.
Отново се умълчахме, съзерцавайки Звездопада.
— Това май не са… май не са звезди.
— Не. — Рис дойде при мен до парапета. — Предците ни са ги смятали за такива, но… Това са духове, полетели вкупом нанякъде. Нямаме представа защо всяка година минават над града ни точно в този ден.