— Къщата е заета от най-почетните ми воини.
— В такъв случай я освободи — заповяда сбито Рисанд. — И преди да си тръгнат, да почистят.
Гласът на Великия господар на Двора на Нощта, който изпитваше наслада от чуждата болка и караше враговете си да треперят.
Девлон се обърна към мен и подуши въздуха. Аз отвърнах на присвития му поглед с всяка капка раздразнение в умореното ми тяло.
— Още едно… същество като онова, което ни водиш тук? Мислех, че е единствена по рода си.
— Амрен — провлачи Рис — ти изпраща много поздрави. А що се отнася до нея. — Впих още по-съсредоточен поглед в очите му. — Тя е моя. — Обяви Рис с тих, но достатъчно свиреп глас, че Девлон и воините му да го разберат добре. — И ако някой от вас я докосне с пръст, ще загуби ръката си. Сетне и главата си. — Касиан и Мор не трепнаха дори. Опитах да последвам примера им. — А когато Фейра приключи с виновника — подсмихна се Рис, — ще стрия костите му на прах.
Едва не се изсмях. Но воините вече преценяваха заплахата, за каквато ме беше представил Рис, и очевидно нямаха какво да кажат по въпроса. Въпреки това ги удостоих с усмивка като онази на Амрен. Нека се чудят как бих реагирала, ако ме провокират.
— Потегляме — обяви Рис на Касиан и Мор и дори не си направи труда да освободи Девон, преди да закрачи към гората. — Ще се върнем по здрачаване. — Погледна към братовчедка си. — Внимавай да не се забъркваш в неприятности, ако обичаш. Девлон ни мрази най-малко от всички военачалници и не им се търси друг лагер.
Свещена Майко, колко ли… нелицеприятни бяха останалите, щом Девлон беше най-поносимият от тях?
Мор ни намигна.
— Ще се постарая.
Рис поклати глава и се обърна към Касиан.
— Провери армията, после се увери, че момичетата са на тренировъчната площадка, както наредих. Ако Девлон и хората му окажат съпротива, направи каквото е нужно.
Касиан му се ухили по начин, който подсказваше, че за него ще е удоволствие. Той беше генералът на Великия господар… а Девлон го наричаше куче. Не можех да си представя какъв е бил животът му без титлата.
Накрая Рис впери поглед в мен.
— Да вървим.
— Някакви вести от сестрите ми?
Той поклати глава.
— Не. Днес Азриел ще провери дали не са получили отговор от кралиците. А ние двамата с теб… — Той се подсмихна загадъчно, докато вятърът рошеше косите му. — Ще се поупражняваме.
— Къде?
Той посочи към гористите степи, за които ми беше разказвал.
— Далеч от потенциални жертви.
Подаде ми ръка и разпери криле в готовност за полет.
Но в главата ми ехтяха трите му думи от преди малко, заглушавайки дори непрестанната мантра предателка, предателка.
Тя е моя.
Това, че отново попадах в обятията на Рис, до тялото му, беше изпитание на волята ми. Както и на неговата. Сякаш проверявахме кой ще подхване темата пръв.
Летяхме над най-красивата планина, която някога бях виждала — заснежена и осеяна с борове, към хълмистите степи отвъд нея, когато най-сетне реших да попитам:
— Обучавате жени илириански воини?
— Опитваме се. — Той плъзна поглед по суровия пейзаж. — Забраних орязването на криле много, много отдавна, но… в по-варварските лагери, дълбоко в планината, продължават да го правят. А когато Амаранта превзе земите ни, дори по-умерените възобновиха традицията. Уж за да държат жените си в безопасност. През последните сто години Касиан се опитва да създаде въздушен отряд от жени, за да докаже, че и те имат място на бойното поле. До момента е успял да обучи няколко всеотдайни воини, но мъжете правят живота им толкова нетърпим, че много от тях напуснаха лагера. А що се отнася до момичетата, които обучаваме… — Той въздъхна през зъби. — Още много работа ни чака. Но Девлон е един от малкото, склонни да го допуснат без излишни драми.
— Не бих нарекла неподчинението „без излишни драми“.
— Някои лагери издадоха укази, според които всички жени, поели по воинския път, са недостойни за съпруги. За жалост, не мога да предотвратявам подобни волства; не и без да избия водачите на всички неподчинили се лагери и да отгледам лично децата им.
— Но майка ти ги е обичала… а и вие тримата носите техните татуировки.
— Татуирах се заради майка ми и в чест на братята ми, които се бореха всеки ден за правото да носят свещените символи върху кожата си.
— Защо позволяваш на Девлон да говори така на Касиан?
— Защото знам кога не бива да се спречквам с Девлон, както и че Касиан ще се вбеси, ако смачкам съзнанието му като зрънце грозде, при положение че той сам може да се справи с него.