По гръбнака ми пробяга студена тръпка.
— Хрумвало ли ти е да го сториш?
— Да, преди малко. Но повечето лагерни лордове изобщо не биха допуснали трима ни до Кръвния ритуал. Девлон позволи участието на един нечистокръвен и две копелета и накрая призна победата ни.
Борове, посипани с пресен сняг, се сливаха под нас.
— Какъв е този Кръвен ритуал?
— Днес ме затрупа с въпроси. — Стиснах рамото му достатъчно силно, че да го заболи, и той се засмя. — Пращат в планината онези илирианци, решени да преминат от новаци в истински воини, оставяйки ги без оръжия, магия, Сифони, провизии и връхна дреха. И с вързани криле. Ритуалът започва в началото на седмицата с няколкостотин мъже и не всички от тях се завръщат в края й.
Заскреженият пейзаж сякаш се простираше до безкрая, непреклонен като воините, властващи над него.
— Избивате ли се един друг?
— Повечето опитват. За храна и дрехи, за отмъщение, за надмощие между воюващи кланове. Девлон ни позволи да участваме, но направи така, че да пуснат трима ни с Касиан и Азриел на съвсем различни места.
— И какво стана?
— В крайна сметка се намерихме. Но за целта избихме доста народ. Много илирианци искаха да докажат, че са по-силни, по-умни от нас. Оказа се, че са грешали.
Осмелих се да надникна към лицето му. И за момент си го представих: оплискан с кръв, озверял, колещ всичко по пътя си към приятелите, които трябваше да защити на всяка цена.
Рис кацна на една поляна. Боровете се издигаха толкова нависоко около нея, че сякаш галеха коремите на тежките, сиви облаци, носени от стремглавия вятър.
— Значи, ти няма да използваш магия… само аз? — попитах, отдръпвайки се от него.
— Враговете ни са се научили да проследяват силите ми. Ти обаче оставаш невидима за тях. — Той махна с ръка. — А сега да проверим какво си постигнала с всичките си упражнения.
Само че на мен не ми беше до това.
— Кога… кога срещна за пръв път Тамлин? — попитах.
Наясно бях какво бе направил бащата на Рисанд, но се постарах да не се замислям твърде по темата.
Беше убил бащата и братята на Тамлин. И майка му.
Но сега, след миналата нощ, след случката в Двора на Кошмарите… трябваше да знам.
Рис ме гледаше с търпеливо изражение на лице.
— Покажи ми нещо впечатляващо и ще ти разкажа. Магия за отговори.
— Знам ги тези твои игрички… — Той се подсмихна и аз млъкнах. — Добре тогава.
Протегнах ръка пред себе си, свих длан и извиках познатата тишина във вените ми,
в съзнанието ми.
Тишина, спокойствие и лек напор — сякаш се намирах под вода.
В ръката ми затанцува водна пеперуда.
Рис се поусмихна, но ведрината бързо напусна лицето му.
— Тамлин е по-млад от мен, роден е в началото на Войната. Но след нея, след като възмъжа, започнахме да се срещаме по приеми в различни дворове. Струваше ми се… — Рис стисна челюсти. — Струваше ми се свестен за син на Велик господар. При всички случаи по-свестен от извергите на Берон в Двора на Есента. Братята му обаче бяха същите като тях… че и по-лоши. Знаеха, че някой ден Тамлин ще наследи титлата на баща си. А аз, нечистокръвният илирианец, който трябваше да се докаже, да защити силата си, разбирах какво преживява Тамлин, затова се сприятелих с него. Търсех го винаги когато успеех да се измъкна от военния лагер или двора. Не знам дали от състрадание, но… в крайна сметка го научих на някои илириански техники.
— Някой подозираше ли?
Той вирна вежди и погледна подканващо към ръката ми.
Аз му направих физиономия, но извиках няколко водни птички, които се разхвърчаха из поляната както в банята ми в Двора на Лятото.
— Касиан и Азриел знаеха — продължи Рис. — Семейството ми също. И никой не одобряваше. — Очите му приличаха на късчета лед. — А бащата на Тамлин се почувства заплашен. От мен. И тъй като беше по-слаб и от мен, и от сина си, държеше да покаже на света, че не е. По онова време очаквах майка ми и сестра ми на посещение във военния лагер. Имахме уговорка да ги пресрещна, но бях зает с обучението на един нов отряд и реших да остана в лагера.
Стомахът ми се преобърна веднъж, после още веднъж и още веднъж. Прииска ми се да се облегна на него.
— Тамлин бе информиран за уговорката ни, затова тръгнал с баща си и братята си към илирианската пустош. Където трябваше да съм и аз. Но не бях. Въпреки това заклали майка ми и сестра ми.
Поклатих глава с пламнали очи. Не знаех какво се опитвам да прогоня от нея, да залича.
— Трябваше мен да убият — пророни той и тогава разбрах… разбрах думите му от онзи ден, когато бях заплакала пред Касиан на тренировъчната площадка. — Сложили главите им в кутии и ги пуснали по течението на реката към най-близкия лагер. Баща му запазил крилете им като трофеи. Учудвам се, че не си ги видяла на стената в кабинета му.