Всеки момент щях да повърна; да падна на колене и да заридая.
Но Рис погледна към менажерията от водни животни, които бях сътворила, и каза:
— Какво друго ще ми покажеш?
Дали от студа, дали от ужасяващия му разказ, но във вените ми плъзна скреж, а в сърцето ми забуча дивата песен на зимния вятър. И в този миг усетих колко лесно би било да скоча между силите си, да ги съединя.
Животните ми застинаха във въздуха… и замръзнаха като съвършени ледени статуетки.
После опадаха по земята, пръсвайки се на малки парченца.
Всичките бяха едно цяло. Произхождаха от едно и също тъмно начало, един и същ всевечен извор на мощ. Бяха се появили отдавна, преди много, много време, когато светът още беше млад и езиците още не бяха измислени.
Рис продължи:
— Когато с баща ми научихме… В недрата на Планината ти казах, че баща ми е убил бащата и братята на Тамлин. Но това не е цялата истина. Аз бях с него. Помогнах му. Онази нощ се ответрихме до границата на Двора на Пролетта и стигнахме до имението пеша. Избих братята на Тамлин веднага щом ги видях. Плених съзнанията им и ги направих безсилни, докато кълцах телата им на парчета, а после стопих мозъците в черепите им. Като достигнах до спалнята на Великия господар, той вече беше мъртъв. Баща ми… той беше убил и майката на Тамлин.
Не можех да спра да клатя главата си.
— Беше ми обещал да не я докосва. Защото не бяхме такива, ала въпреки това я уби. А след това се запъти към стаята на Тамлин.
Не можех да дишам… не можех да дишам, а Рисанд продължаваше с разказа си.
— Опитах да го спра. Той обаче не ме слушаше. Щеше да убие и него. Но аз не можех да го позволя, не и след толкова смърт. Не ме интересуваше, че Тамлин е присъствал, оставил ги е да погубят майка ми и сестра ми, решил е да ме убие, само и само да не застава срещу тях. Не исках да виждам повече смърт. Затова спрях баща ми пред вратата на Тамлин. Той опита да ме заобиколи. Тамлин отвори вратата, видя ни… подуши миризмата на кръв, която вече се носеше из коридора. И не успях да кажа дори дума, преди да убие баща ми с един удар. Усетих как силата на моя баща преминава в мен, докато тази на неговия преминаваше в него. Двамата се спогледахме и внезапно осъзнахме, че сме станали Велики господари. После побягнах.
Беше убил семейството на Рисанд. Великият господар, когото някога обичах, бе избил цялото семейство на приятеля си, а когато го попитах как е загинало неговото семейство, ми отвърна, че е било дело на противников двор. На Рисанд и…
— Спестил ти е всичко това, нали?
— Много, много съжалявам — пророних с пресипнал глас.
— Защо съжаляваш? Нямаш никаква вина.
— Не знаех. Не знаех, че е постъпил така…
А Рис бе помислил, че го сравнявам с Тамлин, сякаш възприемах врага му като образец на великодушието…
— Защо спираш? — махна той към парчетата лед по килима от борови иглички.
Най-близките му хора вече ги нямаше. Изклани бяха най-хладнокръвно. Изклани от
Тамлин.
Поляната избухна в пламъци.
Огънят се развихри около нас, в сърцето ми, поглъщайки всичко по пътя си. Боровите иглички изчезнаха, дърветата застенаха, а Рис изруга.
Нищо чудно, че накара Тамлин да се моли в деня, когато се запознах официално с него. Нищо чудно, че не пропускаше шанс да го обиди. Може би ме държеше тук само и само да…
Не. Знаех, че не е така. Знаех, че присъствието ми нямаше нищо общо с отношенията между двама им с Тамлин, макар че несъмнено му беше харесало да прекъсне сватбения ни ден. Да ме спаси от него.
— Фейра — пророни той, когато огнената стихия утихна.
Ала силата вече пращеше във вените ми. Пращеше около вените от лед и тези от вода.
И от тъмнина.
Навсякъде около нас кръжаха живи въглени и аз изпратих към тях вълна от успокоителен мрак, от лед и вода — като силен, очистителен порив на вятъра.
Силата вече не принадлежеше на Великите господари.
Принадлежеше само на мен, както и аз самата принадлежах единствено на себе си, както бъдещето ми беше в моите ръце.
След като открих и овладях наследените от Великите господари дарби, вече можех да ги преплета една в друга, да ги съчетая в нещо ново, нещо, което, макар и дошло от всички дворове, не принадлежеше на никого от тях.