Выбрать главу

Мракът ме обви в същия момент, в който и топлината на тялото му. Едва се сдържах да не се преместя към нея. Ала никой от двама ни не помръдна.

Очите ми се впиха в тъмнината, докато слушах ледената песен на дъжда, опитвайки се да открадна поне малко от топлината на Рис.

— Трепериш толкова силно, че цялото легло се тресе — промълви той.

— Косата ми е мокра — отвърнах откровено.

Той се умълча, после леглото изскърца и потъна точно зад гърба ми. В следващия миг топлината му ме заля като вълна.

— Никакви волности — обеща ми. — Просто телесна топлина.

Подигравателната нотка в гласа му ме ядоса.

Но мускулестите му ръце ме обгърнаха плътно: едната прилепна до корема ми, притегляйки ме към уютното му тяло, а другата се пъхна под ребрата ми и се изви около гърдите ми, така че неговите се допряха до гърба ми. Краката му се преплетоха с моите, а после над двама ни се спусна по-тежка, по-топла тъмнина с аромат на цитрус и морска сол.

Вдигнах ръка към нея и докоснах нещо меко, копринено — крилото му ме обвиваше като в пашкул. Плъзнах пръст по него и той потрепери, притискайки ме още по-силно към себе си.

— Пръстът ти… е много студен — процеди той и думите му стоплиха врата ми.

Опитах да сдържа усмивката си и извих шия към него с надеждата дъхът му да

погали кожата ми отново. Пак плъзнах пръст по крилото му, но този път и нокътят ми закачи меката повърхност. Рис се стегна и разтвори ръка върху корема ми.

— Ах, ти, жестоко, безмилостно същество — измърка той и носът му погали голата ми шия. — Не са ли те учили на обноски?

— Не предполагах, че илирианците са толкова чувствителни — заявих, прокарвайки още един пръст по вътрешността на крилото му.

Нещо твърдо се опря в задните ми части. Обля ме горещина и тялото ми се напрегна и отпусна едновременно. Отново погалих тъмната мембрана над мен, този път с два пръста, и той потрепери до гърба ми.

Неговите пръсти, разперени върху корема ми, започнаха да рисуват бавни, лениви фигури. Единият се завъртя около пъпа ми и аз се долепих още повече към силното тяло зад мен, извивайки своето, така че да улесня достъпа на другата му ръка до гърдите ми.

— Алчно същество — прошепна той до врата ми. — Първо ме измъчваш със студените си ръце, а сега искаш… какво точно искаш, Фейра?

„Още, още, още“, едва не го замолих, докато едната му ръка се спускаше надолу по извивките на гърдите ми, а другата продължаваше да гали корема ми бавно — толкова бавно, отправяйки се към ниския колан на клина ми и разпалилата се под него жар.

Зъбите му драснаха лениво кожата на врата ми.

— Какво искаш, Фейра?

Той захапа нежно ухото ми.

Аз простенах съвсем тихичко и се притиснах изцяло към него, сякаш така можех да насоча ръката му към правилното място. Знаех какво копнее да чуе. Но нямаше да му направя това удоволствие. Още не.

Затова отвърнах задъхано:

— Искам развлечение. Искам… забавление.

Тялото му отново се стегна до моето.

И ми стана чудно дали усети лъжата в думите ми, или си помисли, че наистина само това желая.

Но ръцете му продължиха похода си.

— Тогава ми позволи да се погрижа за това.

Едната му ръка се пъхна под деколтето на пуловера ми и тънкия плат на ризата ми. Допирът с мазолестата му кожа изтръгна гърлен стон от мен, а когато загрубелите му пръсти достигнаха върха на едната ми гърда и закръжаха около настръхналото й зърно, той прошепна дрезгаво до врата ми:

— Обичам ги. — Ръката му се плъзна и към другата ми гърда. — Нямаш представа колко ги обичам.

Кокалчето на единия му пръст погали зърното ми и аз изпъшках, намествайки се към него с безмълвна молба. Усещах го твърд като гранит зад себе си, а като се долепих до мъжеството му, той изсъска сладострастно до кожата ми:

— Престани. Ще съсипеш моето развлечение.

Само че нямах намерение да му се подчинявам. Загърчих се до него и посегнах към панталона му, жадна да го почувствам, но той изцъка с език и се притисна към мен, докато не остана място за ръката ми.

— Искам първо да опозная цялото ти тяло — промълви с толкова гърлен глас, че едва го разпознах. — Просто… позволи ми да те докосвам.

И стисна нежно гърдата ми, за да подчертае думите си.

Молбата му беше толкова съкрушителна, че веднага спрях и се оставих в ръцете му.

Като те гледам, не ми достига въздух.

Позволи ми да те докосвам.