Защото ревнувах и бях ядосан…
Тя е моя.
Прогоних мислите, малките късчета от тях, забили се в съзнанието ми.
Рис отново плъзна пръст по колана на клина ми — досущ като котарак, играещ с мишка.
И отново.
И отново.
— Моля те — събрах сили да пророня.
Той се усмихна до тила ми.
— Пак липса на обноски.
Ръката му най-сетне се спусна под панталоните ми. Първият му допир изтръгна дълго стенание от гърлото ми.
Мокротата, която намери там, го накара да изръмжи от удовлетворение и палецът му се заигра с онази точка между бедрата ми, затърка се в нея, но така и не…
Другата му ръка стисна нежно гърдата ми, а палецът му проникна точно там, където исках. Приклещих ръката му между бедрата си и отметнах глава върху рамото му, задъхана от бързите движения на палеца му, докато…
Извиках силно, а той се засмя тихо до кожата ми.
— Хареса ли ти?
Отвърнах му само със стон. Още още още.
Пръстите му потънаха дръзко надолу, право към центъра ми, и всяка частица от тялото ми, от съзнанието ми, от душата ми се съсредоточи върху ръката му, която застина намясто, сякаш имаше цялото време на света.
Кучи син.
— Моля те — промърморих отново и потрих задника си в него.
Той изпусна въздух през зъби, пъхвайки един пръст в мен. И изруга.
— Фейра…
Но аз вече му се нахвърлях и той изруга отново през дълга въздишка. Устните му плъзнаха нагоре по врата ми, чак до ухото ми.
Простенах толкова силно, че заглуших трополенето на дъжда, а той пъхна и втори пръст в мен, изпълвайки ме до такава степен, че не можех да мисля, да дишам.
— Точно така — прошепна Рис до кожата ми.
Но вече ми омръзваше вратът и ухото ми да получават всичкото внимание. Завъртях се към него и открих, че се взира в мен, в ръката си под панталона ми, следи неудържимия ми щурм.
Не откъсна очи от мен дори когато улових устата му с моята и захапах нежно долната му устна.
Той изпъшка и зарови пръстите си още по-надълбоко в мен. По-силно.
Забравих всичко — забравих каква съм, коя съм и къде съм била. Просто отворих уста и му се отдадох изцяло. Езикът му нахлу вътре и се завъртя по начин, който ми подсказваше точно какво би сторил, ако попаднеше между бедрата ми.
Пръстите му продължиха движенията си, бавни и напористи, и цялото ми същество се устреми към тях, към теснотата, която чувствах с всяко дълбоко проникване, към синхронните тласъци на езика му в устата ми.
— Нямаш представа колко… — Думите му секнаха, прекъснати от поредния стон. — Фейра.
Името ми върху устните му мигновено ме погуби. По гръбнака ми пробяга стихийна тръпка и извиках с пълно гърло, а той покри устата ми със своята, сякаш можеше да погълне звука. Езикът му замилва небцето ми, докато треперех вкопчена в него. Изруга отново, още по-задъхано, а пръстите му изпратиха и последните ми гърчове на наслада и останаха между краката ми дори когато се отпуснах разтреперана в обятията му.
Накрая ги откъсна от мен и се отдръпна, за да ме погледне в очите, докато се борех за глътка въздух.
— Точно това исках да направя в Двора на Кошмарите, като усетих колко си се подмокрила — прошепна той. — Умирах от желание да те обладая на място, пред всички. Но първо исках да сторя точно това.
Без да отлепва поглед от мен, доближи пръсти до устата си и ги засмука.
Вкуси ме по тях.
Идеше ми да го погълна целия. Плъзнах ръка нагоре по гърдите му, за да го прикова към леглото, но той сграбчи китката ми.
— Когато ме лижеш — каза грубо, — искам да сме сами, далеч от хора. Защото, когато ме лижеш, Фейра — продължи той, обсипвайки с бързи целувки шията ми, челюстта ми, — ще рева толкова мощно, че ще срутя някоя планина.
Отново се разтопих и той се засмя тихо.
— А когато аз лижа теб — не ме пощади Рис, прегръщайки ме плътно към себе си, — те искам разкрачена на масата ми като… пиршество.
Изскимтях.
— Имах дълго, дълго време да измисля как и къде те искам — прошепна той до кожата на врата ми и пръстите му отново проникнаха под колана на клина ми, но спряха. Там щяха да нощуват. — Нямам намерение да изпълня всичките си фантазии за една нощ. Нито пък в стая, където дори не мога да те чукам до стената.
Изтръпнах. Все още го усещах твърд до себе си. Трябваше да го почувствам, да изпитам завидното му мъжество надълбоко в мен…
— Поспи. — Все едно ми нареди да дишам под вода.
И отново загали корема ми, страните ми с дълги, приятни движения — не за да ме