Въпреки това сложих една от ясеновите стрели в лъка си, изтръпвайки от гнусния блясък на отровата по нея.
— Благодаря ти за помощта — рекох и се приготвих за битка, в случай че решеше да ме нападне.
Сюриелът изтрака с кафяви зъби.
— Ако искаш да излекуваш другаря си по-бързо, освен от кръвта си, му дай и от онези млади бурени с розови цветове, дето никнат край реката. Нека ги сдъвче.
Стрелата ми полетя към примката още преди съществото да е довършило.
Краката му се освободиха. А думата отново прокънтя в главата ми.
Другар.
— Какво каза?
Сюриелът се изправи в цял ръст, извисявайки се над мен дори от другия край на горската поляна. Чак сега осъзнавах, че макар и покрито с кост, тялото му изглеждаше мускулесто, мощно.
— Стига да го желаеш… — Сюриелът спря и се ухили, демонстрирайки почти всичките си кафяви дебели зъби. — Май не си знаела, а?
— Кажи каквото имаш да казваш — процедих аз.
— Великият господар на Двора на Нощта е твой другар в живота.
Не бях сигурна дали дишам.
— Интересно — отбеляза сюриелът.
Другар.
Другар.
Другар.
Рисанд беше мой другар.
Не любовник, не съпруг, а много повече. Помежду ни имаше връзка, толкова дълбока и всевечна, че се почиташе над всички останали. Рядко срещана, безценна връзка.
Не Тамлин.
Рисанд.
Ревнувах и бях ядосан…
Ти си моя.
Думите се изплъзнаха от мен, тихи и някак изкривени.
— Той знае ли?
Сюриелът стискаше новата си пелерина в кокалести пръсти.
— Да.
— От много време?
— Да. Още от…
— Не. Той ще ми каже. Искам да го чуя от него.
Сюриелът килна глава.
— През теб… през теб минават твърде много чувства, твърде бързо. Не мога да ги разчета.
— Но как е възможно да съм му другарка?
Другарите по душа бяха равни — поне в някакво отношение.
— Той е най-могъщият Велик господар, съществувал някога на тази земя. А ти… ти си новост. В теб тече кръвта на всичките седем Велики господари. Единствена си на света. Нима не си подхождате поне по това? Не си ли пасвате?
Другар. И той го знаеше — знаеше го от отдавна.
Отправих поглед към реката, сякаш можеше да стигне чак до пещерата, където спеше Рисанд.
Щом го върнах обратно, сюриела вече го нямаше.
Напът към пещерата намерих от розовия бурен и отскубнах няколко корена.
За щастие, открих Рис в полусвяст. Беше разхвърлял всички дрехи, с които го бях завила, по одеялото под себе си, а като ме видя, се усмихна.
Хвърлих му бурена, посипвайки голите му гърди с пръст.
— Сдъвчи това.
Той примигна сънено насреща ми.
Другар.
Все пак ми се подчини, откъсна няколко листа и ги задъвка. Преглътна ги с кисела гримаса. Аз съблякох ядосано жакета си, запретнах ръкави и отидох до него. Беше знаел, а го пазеше в тайна от мен.
Дали и останалите знаеха? Дали се бяха досетили?
Обещал ми бе да не ме лъже, да не крие нищо от мен.
А това — това беше най-важното нещо в безсмъртното ми съществувание…
Плъзнах острието на кинжала си по кожата на оголената ми ръка, отваряйки дълга, дълбока рана, и паднах на колене пред него. Не усещах болка.
— Пий. Веднага.
Рис отново примигна неразбиращо и сбърчи вежди, но аз не го оставих да се възпротиви, а направо подпрях главата му с длан, вдигнах ръка до устата му и го тикнах към кожата ми.
Когато кръвта ми докосна устните му, той се замисли за момент. После отвори широко уста и я засмука, гъделичкайки ме с езика си. Една глътка. Две. Три.
Дръпнах ръката си — раната вече зарастваше — и свалих ръкава.
— Този път нямаш право на въпроси — заявих и той обърна уморено, изтерзано лице към мен. Устните му бяха омазани с кръв. Една част от мен се бунтуваше срещу думите ми, срещу начина, по който се държах с него, докато страдаше толкова, но не ме беше грижа. — Само ще отговаряш на моите. Това е.
Той ме изгледа с подозрение, но кимна и отхапа още няколко листа от бурена.
Вперих суров поглед в него — в полуилирианския воин, който се оказваше мой предопределен спътник в живота.
— От колко време знаеш, че съм ти другарка по душа?
Рис застина. Целият свят застина.
Той преглътна.
— Фейра.
— От колко време знаеш, че съм ти другарка по душа?
— Ти… Хванала си сюриел?
Нямах представа как се е досетил, а и не ме интересуваше.
— Казах ти, че нямаш право на въпроси.