Той спря за момент и преглътна.
— Бях окован в калта, принуден да гледам как се сражават. Как Юриан ми отнема фаталния удар. Само че в крайна сметка тя повали него. Гледах как изважда окото му и откъсва един от пръстите му, а накрая го завлича обратно към лагера. После с дни я слушах как го разкъсва парче по парче. Писъците му не секваха. Беше толкова съсредоточена в измъчването му, че не усети когато баща ми пристигна. А после в паниката си уби Юриан, защото не й се рискуваше някой да го освободи, и избяга. И така баща ми ме спаси и заповяда на хората си, на Азриел, да оставят ясеновите гвоздеи в крилете ми като наказание, задето съм позволил да ме заловят. Бях толкова тежко ранен, че лечителите ме предупредиха да не влизам в бой, преди крилете ми да са зараснали напълно, в противен случай рискувах повече никога да не полетя. Затова се принудих да не участвам в последните битки. Не след дълго сключиха Мирния договор и изградиха стената. Ние, в Двора на Нощта, отдавна бяхме освободили робите си. Не вярвахме на човеците да опазят тайните ни, защото се размножаваха толкова бързо и често, че предците ми не успяваха да овладяват съзнанията на всички им наведнъж. Въпреки това светът ни се промени. Войната промени всички ни. Касиан и Азриел се върнаха различни; аз се върнах различен. Събрахме се тук, в колибата. Още бях толкова обезсилен, че се наложи да ме крепят по пътя. На това място научихме за последните условия по Мирния договор. Братята ми останаха с мен, докато проклинах звездите, задето Амаранта, след всичките й злодеяния, нямаше да получи заслуженото си наказание. Кралят на Хиберн също. И двете страни били претърпели твърде много загуби и нямало как всички виновници да бъдат осъдени. Дори баща ми ми заповяда да не се бунтувам, да се устремя към бъдеще на мирно съвместно съществуване. Но аз никога не простих на Амаранта за издевателствата й над воините ми. Не ги забравих. Бащата на Тамлин беше неин приятел. И когато моят баща го уби, се надявах и тя да страда по него, както аз бях страдал по воините си.
Ръцете ми трепереха, докато бърках супата. Не знаех… не бях подозирала, че…
— Когато Амаранта се завърна в земите ни векове по-късно, още горях от желание да я убия. Най-лошото беше, че тя дори не предполагаше кой съм. Не си спомняше даже, че съм някогашен неин пленник, син на Велик господар. В нейните очи бях просто синът на човека, убил приятеля й, просто Великият господар на Двора на Нощта. Останалите Велики господари бяха убедени, че иска просто да установи мирни, търговски отношения с нас. Само Тамлин й нямаше доверие. Мразех го, но той познаваше Амаранта лично… и щом той не й вярваше… Знаех, че не се е променила. Затова отново почнах да кроя планове за убийството й. Не споделих с никого. Дори с Амрен. Щях да заблудя Амаранта, че искам да сключа съюз с нея. Щях да отида на пиршеството В недрата на Планината, на което всички дворове щяха да отпразнуват търговския договор с Хиберн… А като се напиеше, щях да проникна в съзнанието й, да разбуля всичките й лъжи и престъпления, а после да превърна мозъка й в желе, преди някой да е реагирал. Бях готов да започна война в името на отмъщението си.
Обърнах се и се облегнах на шкафа. Рис беше забил поглед в отворените си длани, сякаш четеше историята си от книга.
— Но тя осуети плановете ми. Беше обучена срещу способности като моите и имаше мощни щитове в съзнанието си. А аз бях толкова зает да си пробивам път през тях, че дори не се замислих за питието в ръката ми. Не исках Касиан, Азриел и никой друг от приятелите ми да става свидетел на онова, което възнамерявах да й причиня тази вечер, затова нямаше кой да го провери. И докато усещах как заклинанието в чашата ми изтръгва всичките ми сили, реших да ги използвам за последно, заличавайки Веларис, магията, всичко добро от съзнанията на малкото ми придружители от Двора на Кошмарите. Около Веларис издигнах щит, който обвързах с приятелите ми, така че да ги принудя да останат под него, защото в противен случай рискуваха защитата да рухне, и с последните остатъци им изпратих послание, в което обяснявах какво се е случило и им заповядвах да стоят настрана. Няколко секунди след това силата ми вече принадлежеше изцяло на Амаранта.