Три месеца наред… цели три месеца опитвах да си втълпя, че ще си по-добре без мен, че си ме намразила безвъзвратно заради постъпките ми. Но те чувствах през връзката ни, през отворените ти щитове. Усещах болката ти, тъгата и самотата ти. Усещах, че и ти като мен се бориш да избягаш от мрака на Амаранта. Чух, че ще се омъжваш за него, и си казах, че сигурно си щастлива. И трябва да те оставя, макар и това да ме убиеше. Макар и моя другарка, ти си беше заслужила щастието. В сватбения ви ден възнамерявах да се напия до припадък с нищо неподозиращия Касиан, но… Но тогава отново те почувствах. Усетих паниката ти, отчаянието ти и чух, че се молиш някой — без значение кой — да те спаси. А това ме подлуди. Ответрих се до сватбата ви, почти забравил кой трябваше да бъда, каква роля трябваше да играя. Виждах единствено теб в нелепата ти булчинска рокля. Стори ми се толкова слаба. Толкова слаба и бледа. Прииска ми се да го убия заради това, но трябваше първо да те измъкна. За последно да изискам онова, което ми се полагаше според сделката ни, колкото да те спася, да се уверя, че си добре.
Рис вдигна тъжен поглед към мен.
— Беше ми толкова трудно да те изпратя обратно при него, Фейра. Да гледам как чезнеш месец след месец. Да си го представям в леглото ти. Не само защото беше моя другарка, но и защото… — Той сведе поглед и отново го вдигна към мен. — Знаех… знаех, че съм влюбен в теб още от момента, в който взех ножа да убия Амаранта. Когато най-сетне дойде при мен… реших, че няма да ти казвам. Нищо. Нямаше да те освободя от сделката, защото предпочитах омразата ти пред другите два варианта: да не изпитваш нищо към мен или… или да споделяш моите чувства, а позволях ли си да те обикна, все някой щеше да те отнеме. Както ми отнеха семейството и приятелите ми. Затова си замълчах. И наблюдавах как вехнеш. До онзи ден… когато те заключи в имението си. Щях да го убия, ако беше там. Но отвличайки те от дома му, щях да наруша някои много, много важни правила. Според Амрен, ако те убедях да признаеш, че двамата сме другари по душа, щяхме да си спестим всякакви неприятности, но… Не можех да ти натрапя връзката ни. Дори с мили думи. Макар и това да даваше на Тамлин правото да ми обяви война. Вече беше преживяла толкова много. Не исках да си помислиш, че правех всичко само за да те спечеля, да предпазя земите си. Но не можех… не можех да спра да мисля за теб, да те обичам, да те желая. И до ден-днешен е така.
Облегнах се назад с дълга въздишка.
После се обърнах бавно към врящата супа и сипах от нея в една купа.
Той наблюдаваше всяка моя стъпка към масата с купата с топла супа в ръцете ми.
Спрях пред него и го погледнах в очите.
— Обичаш ли ме? — попитах.
Рис кимна.
Чудех се дали след всичко, което бе сторил за мен, чувствата му можеха да бъдат описани с думи. И неговите, и моите.
Оставих купата пред него.
— Тогава яж.
55.
Гледах го как изяжда супата до последна лъжица, докато очите му се стрелкаха между мен и купата.
Като приключи, се облегна назад в стола си.
— Нищо ли няма да кажеш? — попита.
— Бях готова да ти споделя решението си още в мига, в който те видях на прага.
Рис се завъртя към мен.
— А сега?
Седнах внимателно в скута му, а той ме прегърна нежно през ханша, изучавайки лицето ми.
— Сега искам да знаеш, Рисанд, че и аз те обичам. Искам да знаеш, че… — Устните му потрепериха и аз изтрих сълзата, търкулнала се по едната му буза. — Искам да знаеш — прошепнах, — че макар сърцето ми още да е на парчета, всяко от тях ти принадлежи. И за мен е чест — истинска чест да бъда твоя другарка.