Наблюдавах съвършено гола как разкопчава панталоните си, освобождавайки внушителното си мъжество. Само като го видях, устата ми пресъхна. Желаех го, желаех всеки великолепен сантиметър от него, да го дращя, докато душите ни не се слееха.
Без да каже и дума, Рис дойде до мен с прибрани зад гърба си криле. На никоя друга жена не беше позволявал да ги докосва в леглото. Но аз бях другарката му. На мен беше готов да ги отдаде.
А аз толкова исках да ги докосна.
Надигнах се, протегнах ръка през рамото му и плъзнах пръсти по величествената извивка на едното му крило.
Рис потрепери и членът му сякаш подскочи.
— Игричките после — процеди дрезгаво той.
Добре тогава.
Устата му намери моята с отворена, дълбока целувка, сблъсък на езици и зъби. Той ме положи върху възглавниците и аз сключих крака около гърба му, като внимавах да не докосвам крилете му.
Ала бързо забравих предпазливостта, когато проникна мощно в мен. И застина.
— Игричките после — изръмжах в устата му.
Рис се засмя и звукът пробяга по костите ми. После отново нахлу в мен. Навътре. И още по-навътре.
Не можех да дишам, не можех да мисля за друго, освен за спойката между телата ни. Той спря в мен, сякаш ми даваше време да свикна, а като отворих очи, открих, че се взира в мен.
— Повтори го — пророни.
Знаех за какво говори.
— Ти си мой — прошепнах.
Той се отдръпна леко и пак се плъзна бавно в мен. Мъчително бавно.
— Ти си мой — простенах.
Отново се отдръпна и отново потъна в мен.
— Ти си мой.
Отново — този път по-бързо, по-надълбоко.
И в този миг усетих връзката помежду ни; беше като нерушима верига, като неугасващ лъч светлина.
С всеки спояващ тласък нишката сякаш засияваше по-ярко, по-силно.
— Ти си мой — прошепнах и плъзнах ръце през косата му, надолу по гърба му, по крилете му.
Мой приятел през безчетните опасности.
Мой любовник, изцерил съкрушената ми, изтормозена душа.
Мой другар, който не се беше отказал от мен дори в отчаянието си, в безнадеждността.
Задвижих ханша си в такт с неговия. Целувките му не секваха, докато лицата ни не се покриха с влага. Всяка частица от мен гореше и тръпнеше, а когато прошепна „Обичам те“, загубих самоконтрола си.
Оргазмът раздра тялото ми, но той продължи да се тласка в мен, бързо и силно, изтръгвайки насладата ми, докато не почувствах, видях и подуших връзката помежду ни, докато мирисът на телата ни не се сля и двамата си принадлежахме един на друг, бяхме началото, средата и краят. Бяхме песента на първия жив въглен от сътворението на света.
Рис изрева в екстаз и ме изпълни яростно докрай. Планините наоколо потрепериха и малкото оцелял сняг се спусна по склоновете им в лъскава бяла лавина. Нощта в полите им я погълна жадно.
Възцари се тишина, нарушавана единствено от учестеното ни дишане.
Поех изцапаното му с боя лице в пъстрите си длани и го накарах да ме погледне.
Очите му искряха като звездите, които бях нарисувала някога, много отдавна.
Усмихнах му се, докато магическата връзка сияеше ярко помежду ни.
Не знам колко време лежахме, милвайки се лениво един друг, сякаш наистина имахме цялото време на света.
— Мисля, че се влюбих в теб — пророни Рис, докато галеше с пръст ръката ми, — в момента, в който осъзнах, че режеш онези кости, за да направиш капан за Миденгарда. Или когато ми показа среден пръст, задето ти се подигравах. Напомни ми за Касиан. И за пръв път от десетилетия ми идеше да се разсмея.
— Влюбил си се в мен, защото съм ти напомнила за приятеля ти? — попитах с равен тон.
Той перна носа ми с пръст.
— Влюбих се в теб, умнице, защото беше една от нас, защото не се боеше от мен и реши за финал на зрелищната си победа да замериш Амаранта с парче кост. В онзи момент почувствах духа на Касиан до себе си и можех да се закълна, че го чух да казва: „Ако не се ожениш за нея, дръвник такъв, аз ще го направя“.
Засмях се и плъзнах боядисана ръка по татуираните му гърди. О, да, боята.
И двамата бяхме покрити с нея. Леглото също.
Рис проследи погледа ми и ми се ухили дяволито.
— Колко удобно, че ваната е достатъчно голяма за двама.
Кръвта ми се нагорещи и станах от леглото, но той беше по-бърз и ме грабна на ръце. Целият беше омазан с боя, косата му стърчеше на клечки от нея, а горките му красиви криле… Бяха осеяни с цветни отпечатъци от ръцете ми. Той ме отнесе в банята, където водата вече течеше благодарение на магията, поддържаща колибата.